Г-жа, въпросът ви е много уместен. Универсален отговор няма.
Според вас редно ли е едно бедно семейство, едва свързващи двата края, да живее в наследствен апартамент, който струва да речем $100,000. Ако те не са в състояние да поддържат апартамента, никой друг не е длъжен да го поддържа вместо тях, нито някой е длъжен да гледа в центъра на София олющената им мазилка и не боядисаните рамки на прозорците. Според мен те трябва да продадат този апартамент и да си купят друг, да речем за $50,000. В случаят ще им останат $50,000 за поддръжката на апартамента в който ще живеят от сега нататък. Това ако са собственици. Ако живеят там под наем, нещата стават много по-сложни. Ще ви дам пример как подобен проблем беше разрешен в Ню-Йорк.
Там живееха мои далечни роднини. Две жени, майка и дъщеря. Майката почина преди няколко години на 105 годишна възраст. Дъщерята понастоящем е на около 80 години. Живееха на 42 улица, на двадесетина метра от Централния парк (Central Park). 42-ра улица е перпендикулярна както на Централ парк авенюто, така и на парка от другата страна на авенюто. Сиреч в центъра на Манхатън. Живееха под наем. Двете баби плащаха наем от $120 на месец от време оно. Заради тяхното незавидно положение, както и на други, наемът беше закован от общината на тази сума и никой нямаше право да им го вдига. Тези хора, останали без какъвто и да е шанс в живота, бяха подкрепени от Ню-Йоркското кметство. Това беше и още е, стара кооперация на 4-5 етажа. Такива кооперации в центъра на Ню-Йорк обикновено биваха изкупувани от крупни строители за да бъдат разрушени и на тяхно място да бъдат вдигнати нови модерни блокове диктуващи $3-4,000 месечни наеми. Кооперацията в която живееха двете баби също беше купена. Някои от по-младите наематели се изнесоха доброволно. Други бяха откупени за различни суми за да се преместят. Моите две баби, сега вече само една, ни приемаха ни предаваха. Тях пари не ги интересуваха защото колкото и пари да им дават, те евентуално ще се стопят а и ще трябва да се преместят кой знае къде. А така - живееха си като царици за $120 на месец на най-хубавото място в Ню-Йорк. Кметството не помръдна от позицията си и задължиха крупните строители да изчакат бабите докато умрат, за да разрушат постройката. След като едната предаде Богу дух, остана другата. От цялата кооперация е останала само тя да живее там. Ето как в Ню-Йорк са решили този проблем. Как ще се реши в София, нямам представа. Но, каквото и решение да бъде взето, в него трябва да има и човещина.