Много ми хареса идеята - така както аз я пречупих през призмата на собственото си битие.
Значи, бастисвам професора си - спирачка на собственото ми развитие. Пет години на облекчен режим. Безплатни храна, облекло, квартира, отопление и други облаги, за които иначе асистентската ми заплата НЕ СТИГА. Обаче, въобще не съм балама. За една година завършвам дисертацията - без много да се напрягам. Защитавам я публично в затвора. Сензация, шумотевица, преса, телевизионни репортажи, фондация за помощ на учените-убийци и прочие демократични блага. Ставам ЗВЕЗДА. Фирмите ме ухажват да работя за тях срещу ОГРОМНИ суми. Заради рекламата: "Нашият продукт е разработен от УЧЕНИЯ-УБИЕЦ. ТОЙ мисли за ВАС!!!". Та значи, за останалия срок натрупвам капиталец за собствен бизнес. И като изляза от затвора, се започва. Ролс-ройс. Частен самолет. С он-борд масажистки. Бахамски острови. Акапулко. Бевърли Хийлз. Туй ти, онуй ти. Абе - лайф. Направо от дупките - в небесата. Без кутии за телефонни услуги и други азиатски простотии. Даа.

Лошото е, че излъгах. Професор съм. Обект, така да се каже, на напористите асистенти. И от твоята идея следва, че трябва да си наема гавази. Срещу част от ограбените от асистентите средства. Подбиваш ми печалбата, уважаеми. Мноого НЕ-Скромно.