Чудесно написани!

Аз лично познавах четири човека, умряли на работата си. Един умря в кабинета си. Един в тоалетната. Един в стълбището. Един в коридора.

Но познавах и човек, който умрял прав, до жена си, когато тя гледала витрини...

За споменатия 81-годишен джентълмен: започва работа на 26 години. Да се благодари на САЩ Сигнален Корпус, че като военно-служещ там, за 8 години, е бил разкарван по Америка и по света. Говори се, че за тези 8 години е посетил всяка страна в света, с изключение на Бурма и Израел, като във всяка страна е бил поне в два града. (Да, бил е и в България!)

Иначе си беше блудкаво незабележим, точно както ми разказа случая мой приятел (анонимният говорител в разказа). Спомних си името (споменатото име е изменено, разбира се) - но естествено изобщо не си спомних човешко лице зад името.

Има хора, които ако не ти дадат мнение - засягаш се, че се дърпат или те отритват. От тях се ОЧАКВА да имат мнение. Примерно. Аз съм един от тях. Ако някой ден си трая цял ден и си бачкам - защо съм ядосан? Ядосан съм значи, затова се дърпам. Защото съм си траял. А някои джентълмени, с МЕСЕЦИ не обелват дума с никой; а-а! това е нормално; човекът си гледа работата и не се бърка в чуждата...

Ако някой рече да помисли, че развяването на мнения и възгледи и становища води до резултат, в парично измерение обратен от този на безличие и безцветност - не е така! Някои от оцветените устати знаменосци имат много пари, други по-малко. Но в случая с моя приятел (по разказа се разбира колко е мълчалив), пък и с мен, ние двамата с високо развявани лични знамена, не сме заплакали за пари! Нямаме по Д10 милиона на глава, но пък имаме живот. И оставяме зад нас нещо. Даже мнения, ако щеш! Защото ако намина през Дъглас тук-там още ме помнят, даже със Светийството ми по Скромност! И с памфлета за Племенните Легенди, на тема закостеняли традиций и оплесквания в инжинерни анализи. Няма нужда секретарка да вика "Джентълмени, забележето го!" Кой ме помни с лошо, кой с добро, оставил съм впечатления в нечий живот. Добавил съм нещо. Ако ще това да е било лош пример! (Макар че нещата са по-положителни, но аз карам по отрицателната граница, като гранично параметрично условие; професионален навик.)

"...Кой ни обича - по нас да тича!
Кой ни мрази - под нас да лази!"

Живо-здраво!