Последен път минах през Ескалон в 1995. Возехме тъщата и тъста на екскурзия до Сан Франциско. Опитахме се да минем през Великите Дървета, парка. В наша чест, точно нощта до като спяхме в Туларе (бе това си е българско име, Туларе, пък англетата да го усукват на Тулеър), в края на Май, валя сняг. И нямахме зимни вериги за вход във Великите Дървета. Врътнахме се из дълбоката калифорнийска провинция, и от там до Ескалон.

Много западнала работа, беше в 1995! Западнала и изпаднала! Но клиниката на Том Хаган още си стоеше, край жп линията, край МакХенри. Показах на съпругата и нейните родители къде бяхме живяли. Те май не регистрираха връзката между мен днес и мен едно време в Ескалон. Плашат, тези връзки! Много плашат! Защото виждаш какви обрати прави животът! Днес е за добро. Ами ако утре не е? Да видиш на живо такъв обрат - замисляш се за утрешния ден!

Том Хаган, след като го избраха за кмет, прокара разпоредба и се сдоби с парцел земя, която прекрои на голф игрище. За доброто на селото, нали? По случайност, за безплатно ползване на това голф игрище бяха поканени светилата на Американската Ветеринарна Медицинска Асоциация (АВМА); май един от тях живееше в Модесто. Тези джентълмени седяха на Приемната Комисия, "съветваща" ветеринарния декан на УК-Дейвис кой студент да приеме за ветеринарна медицина. (А бройката на приеманите е много малка! АВМА няма да подрива доходите на членовете си с неконтролирана конкуренция от ново-завършили! Говорим 100-плюс/минус човека! От население колкото две Българий!)

Сега, синът на Том бе кандидатствал няколко години за ветеринарна медицина в Университет на Калифорния - Дейвис (УК-Дейвис). Върло-неуспешно, кандидатстването. Момчето не беше знато с прекомерен интелект и ученолюбие. Обаче щом баща му откри голф игрището, и се завъртяха гостите, на безплатен голф и после ядене и пиене, комплименти на Том Хаган, кмет на Ескалон - вече стана силното положение!

Синът на Том Хаган беше приет ветеринарна медицина в УК-Дейвис точно - обаче ТОЧНО! - същата есен! Слуховете бяха, че един от светилниците на АВМА така бил покъртен от невероятния потенциал на Томовия син, че дръпнал и федералния сенатор (Том Кранстон, демократ; ако помня правилно) от Северна Калифорния да каже няколко подобаващи думи на този-онзи в УК-Дейвис. Сега, синковците пипаха финно! За това Америка е велика, да ти кажа. Защото шашмаджийте имат класа. Пипат финно. (Не като копелдаша във Флорида, набутал "поправени" изборни бюлетини. Ама нейсе, зарежи я; флоридският резил не е за описване!)

Та мисълта ми е, че звучи леко... нескромно, момчето на Том Хаган, три пъти ритан в дирника, от Приемната Комисия - хоппа! - станал световен потенциал! Не става така. Момчето го приеха "условно". Тихичко, кротко. Без велики фанфари. Условно го приеха, пък то после, пак тихичко и кротко, си изпълнило условията, доказало се, значи, и си остана редовен студент.

В това време Том Хаган беше заместен от друг в кметската тройка (май беше г. Фоча; много хубав човек, португалски американец; лека му пръст; починал от сърдечен удар, каза съпругата му; много добра жена; беше учителка на брат ми). Та демек, няма сблъсък на интереси и злоупотреби със служебно положение, за Том Хаган говоря. Значи, Приемната Комисия скромно препоръчва, и УК-Дейвис условно приема, сина на обикновен скромен американец. Работи бе, работи американската система, та се пушек вдига! Финно пипат, маскарите! С двете холиуудски думи, "скром-но"!

А да си жив и здрав, и приемеТЕ моето зверско евала към скромните труженици на американската система! Дето разни пишлемета я разбутват с недопечени изборни хватки и други келешлъци. Че да ни клатят лодките, на всички нас американците... Том Хаган да бяхТЕ избацалИ за кандидат-Президент!