Предполагам, че става въпрос за клуб "почистваме София след всяка разходка с куче". Ако - не, тогава се замислете за бъдещето, бъдещето на кучето и приятелството му с човека, бъдещето на детето ти, разболяло се от невинната игра, бъдещето на баба ти, която те отгледа, а сега умира, нахапана от кучета на горди стопани. И това се случва. Но кучетата не са виновни, нали? Тук сме на едно мнение. Конфликтния ни диалог предлагам да се реши просто: всеки стопанин на куче да носи отговорност, т.е. да си води кучето на каишка сред хората и да почиства кучешките изпражнения. Всъщност друго исках да попитам, което не разбирам за душата на стопанина на куче - той обича ли кучетата и ако да, защо ограничава свободата на кучето и го затваря в своя апартамент, в своя човешки живот? Защо дресира животното и то любимо, а не се сеща да дресира себе си? Защо обича, прегръща, целува, храни кучето, а за най-близките си хора не се сеща да се погрижи? Това суета ли е, безсилие, безотговорност, "изпиране" на съвестта ли е? Един принципен човек ще спазва принципите си и спрямо кучетата, и спрямо хората?