Мила Яна,
Пишем ти от далечна Африка, след като и ние оставихме в България родители, приятели, надежди.
Ние също имаме 10-годишен син и плакахме като четохме писмото ти.
Браво на вас!
Не сте станали заложници на съседските одумки, нито на помпозните приказки на нашите политици, които стоят зад гърба на онези - "мутрите".
Яна, очакват ви много трудности и изпитания. Но не поглеждайте назад. Онази, мечтаната България я няма между Тимок и Черно море. Тя е само в сърцата ви, там, където сте заедно и мислите един за друг. В България населението е вече по-малко от 8 милиона и колкото по-малко, толкова по-добре. Нека да останат само тези, които тя отгледа, за да я използват като инструмент против народа си.
Човек наистина трябва да поживее в чужбина, за да почувства разликата.
Когато пристигна тук, нашият син трудно повярва, че децата не са опорочени от съперничество помежду си, че в игрите не е необходимо да лъжат, за да победят, че не се радват на нещастието на другите, и че никой не издевателства над другия за собствено удоволствие. Лидери няма. Хората живеят ПРОСТО.
Различни раси, култури, социални прослойки съжителстват много по-добре, отколкото събратята ни в майка България, които са на един хал.
Ще се сблъскате и с явлението "българи в чужбина". Не разчитайте на тях. Не приемайте с лека ръка предложената "помощ". Не се обвързвайте, не оставяйте съдбата си в техни ръце. Доста зловещо и антипатриотично? Да, но е вярно. За съжаление и срам.
Яна, искрено ви пожелаваме здраве, особено на съпруга ти! Когато ви докривее, не си го изкарвайте един на друг. А за детето не се безпокойте. Той пръв ще се внедри и ще ви бъде опора, докато се адаптирате. Не казваме "напълно", защото пълна адаптация няма.
Ако някога ви се доще да отворите прозореца и да извикате: "Възмутени сме и повече няма да търпим!", пишете на e-mail: <angelmadjarov@hotmail.com>
"Цар Траян има кози уши!" ... Нали?

Аделина и Ангел