Да ти кажа, отношението към България в САЩ не е било толкова отрицателно, за много години. Даже в Том Сойер има споменаване на молитва (в училище?) в която се пожелава свобода на християните, подтискани от турците. Които християни, за времето на писане на Том Сойер, са точно българите. Журналистът МакГахан, описал турските зверства в България, също е бил американец. (Днес името му е непознато в университетските отдели по журналистика; знам от личен опит, като говоря за професорите, не за студентите - които явно няма да имат идея за него.)

Аз мисля, че значителен дял от американското добро отношение към България може да се обясни с американското желание да се цепят от Майка Англия и да й доказват, че могат да си карат независима политика. Англия винаги е била враг на България! Следователно "независима" Америка пък, в контра на Англия, е била благоприятно настроена към България. България, от нейна страна, НЕ влиза във война с Америка, през Първата Световна - въпреки, че Америка се намесва на страната на Англия.

Впрочем, аз мисля че Първата Световна Война, сближавайки САЩ и Англия / Франция, премахва "контрата" от външната политика на САЩ, спрямо Англия. И САЩ буквално наследяват анти-българските традиций на англичаните - и на французите. Знаменателно е американското поведение през Ньойското унижение - в което САЩ поемат неприкрито вражеско отношение срещу България. (Е, имало е нежни речи, за парлама.) И от там нещата започват.

След като САЩ, с Англия и Франция, краднат български земи и ги подаряват на гърчоляши и сърболяши, България става много удобна за роля на плашило. Ако българските съседи шавнат в самостоятелна политика (не че е имало нужда - но простак от подарък не разбира), ето ги българските варвари от север - или от изток! Нуждата от българско плашило става особено нужно за изкуственото крепене на Югославия, нещо като обединяваща външна заплаха - и то заплаха с реални искове за възмездие. Същата нужда се отваря и в Гърция - там пък с гражданската война и други вътрешни раздори. И там заплахата от България (отново, с реални искове за възмездие) служи за обединяващ фактор.

Проблемът с всичко това е, че колкото по-голяма държавата, по-голяма инерцията в нейния управителски апарат. САЩ, засилвайки се към статус на български враг, едва ли ще успеят да се спрат - и камо ли да се обърнат до неутралитет - в близките 50 години! Ако САЩ желаят да сменят анти-българския курс. Който те явно НЕ желаят да сменят. Както, надявам се, личи от моята статия "Нищо Ново!".

Анти-българската инерция ще тежи на САЩ в тяхната балканска политика. В крайна сметка, българите не по случайност са в центъра на Балканския Полуостров - а не са били изтикани в периферията (въпреки непрестанните усилия на Англия, Франция, и САЩ). Кръвта вода не става. Това американците го разбират. Още по-добре го разбират англичаните. Те осъзнават, че престанат ли да се намесват на страната на турци, гърци, и сърби срещу българите, България веднага ще стана основната сила в Полуострова. Англия и САЩ са се вързали с кекавите съюзници. На пръв поглед, това е хубаво: кекав съюзник от немай къде винаги е вързан за теб. Но в перспектива кекав съюзник също е дупка за ресурси. Отделно въпроса защо е кекав, в смисъл човешки и културни фактори. Но пустата историческа държавна инерция! Освен това САЩ и Англия осъзнават, че няма начин да се сближат с България без да зачетат щетите, които те са нанесли на България - и без да се достигне до някакви конкретни стъпки за тяхната поправка - ако отношенията с България да се нормализират. Но САЩ и Англия така дълбоко са нагазили в анти-българщината, и толкова злини са направили на България, че даже най-незначителната поправка на щетите на България ще раздрусат американската и английската държавна политическа инерция. Заради което американци и англичани, при всеки пряк въпрос за логична обосновка на тяхната анти-българска политика, мълчат като - как да го кажа по-прилично! - като насрани. Мълчат. С идиотската надежда, че мълчание и отбягване на въпроса ще разреши нещата... Някак си.

Франция, макар че тя също винаги е била български враг, особено чрез нейните сърболяшки протежета, не я включвам заради нейната сравнителна незначителност, в световната голяма политика.

Колкото и да ми е неприятна американската враждебност към България, в политическо отношение, все пак мога да я разбера. Но защо трябва външните политически машинаций да бъдат пренасяни вътре в САЩ, в отношението спрямо българските американци, и да бъдат екстраполирани до такива низки натегачества, като изтриване на България от учебници по история, или даже от олимпийски предавания! Точно това "вътрешно пренасяне" ще започне да руши САЩ от вътре преди провалите от външната им полититика (вкл. тяхното анти-българско отношение) да започнат да ги рушат от вън. Защото - пак заради пустата държавна инерция! - няма начин да малтретираш една култура - и да се ограничиш с малтретиране единствено на нея. Пренасянето на външна политика във вътрешните културни (че и граждански!) отношения е принципен провал, който не знае етнически граници. Кой каквото сее - такова ще жъне. И хак да му е!