"Струва ми се малко вероятно една подводница с ядрен реактор да носи количества водород и кислород - газове, които могат да бъдат добивани в неограничени количества от морската вода чрез електролиза и поради това не е необходимо да се трупат количества." Ако беше прочел материалите които Св.Скромни беше открил и някои от тях превел, щеше да ти направи впечатление, че не малко взривявавания в подводници са се случили в батерийните помещения. Доколкото знам, всички подводници имат батерии като подсигурителна система. Засега поне, това е единствения начин да се съхрани електроенергия в случай на нужда (ако източникът на редовната енергия излезне вън от строя). Тук говориме за батерии с промишлен размер. За пример ще дам батериите с които всяка една телефонна централа разполага в избените си помещения. Сигурно сте забелязали че когато нямате ток в къщи, телефона продължава да работи. Та, всяка една батерийна клетка се помещава в стъклена вана. Двете плочи на клетката са потопени в около 50-100л електролит за да произведат един волт. Обикновен разговор се провежда при 24 волта в мрежата, докато за телефонно повикване (звънец) са необходими 48 волта. Значи, в мазето на централата има два комплекта от по 48 вани всяка. Двата комплекта са необходими за да може докато единият комплект се зарежда, другият да е включен да работи. При зареждането волтажа е по-висок и се чува един много неприятен шум заглушаващ нормален разговор. Също както и при автомобила, телефоните работят само от батерии. Разликата е че при автомобила втора батерия не е необходима. Зареждането на батерията си става по време на работа. Това беше за телефонните централи. Всички модерни предприятия в които има "критичен" процес използват индустриални батерии за да "складират" ток в случай на нужда. Там нещата са по-сложни зашото моторите които трябва да работят заради критичния процес използват променлив ток. В такива случаи, заедно с батериите биват инсталирани и токови "обръщатели" (по липса на друга дума), които взимат 24 волта прав ток от батериите, прекарват го през повдигащи волатажа трансфорамтори и обръщатели, като го превръщат в 480 волта променлив ток. Естествено батериите разполагат със съхранена енергия само за около три часа, обикновеното време необходимо за прекъсването на критичния процес по установената процедура. Непрекъснатото зареждане и поддържане на батериите в заредено състояние e процес при който се отделя водород в промишлени количества. Например батерийните помещения в обикновена рафинерия трябва да имат вентилационна уредба в състояние да смени въздуха в помещението 12 пъти на час. Как става тая работа в една подводница - нямам си хабер. Но по злополуките, за които прочетох в представената от Св.Скромни информация виждам, че проблема си е много актуален. Ако подводниците носят със себе си много водород, не е защото им трябва, а защото водорода е производна на процес който става в батериите и няма как да го изхвърлят.