Съгласна съм, че бъдещето на държавата зависи от всеки от нас. Но трябва също и далновидна и прагматична държавна политика, държавна стратегия. Какво имам в предвид? Това, че е необходимо да се смени отношението и да се акцентира на личността, на конкурентноспособността и личната отговорност на отделния индивид, а не на групата, тълпата, на безличната и безотговорна аморфност. Такава политика може да контролира и сблъсъка на интереси, и на различни религии. Какво иначе е американското общество, ако не многонационално и със свободен избор на вяра, религия и възгледи. И въпреки това, или именно затова, построило най-силната държава, без да е идеална. "Балканите винаги ще са световен полигон,тук е фронтовата линия на исляма и християнството, един съвсем безрадостен факт, защото тези два свята винаги ще си противостоят в една или дръга степен. " - каза Slav по-горе. Защо малцинствата създават, застрашават и превземат по "мирен" път чужди територии в BG, YU и други източни страни, а в САЩ и Западна Европа - не? Според мен, това е въпрос на държавна политика. В нашите страни тези етноси получаваха различни привилегии години наред от държавата, която се опитваше да ги приобщи и унифицира с нас, като едно цяло (асимилация). А в Западните държави тези малцинства се използват по предназначение - недостигащите им (поради ниския прираст) черноработници, които заработват пенсионните и здравни осигуровки на местните граждани и поддържат разумен прираст за икономиките им. Там не им се внушава да забравят от къде произхождат, а напротив - постоянно им се напомня с различни прийоми: изучаване на родния език, свободно избираема религия и т.н. С това се постигат две неща:1.психологически ефект - послушен и лоялен (дори горд) към властта черноработник;2.икономически ефект - висока работоспособност при сравнително ниско заплащане на труда. А за нашите балкански страни, управлявани от такива държавници, за които политиката е бизнес и частните интереси са над обществените, остава да пазим тези западни страни от инвазията и нахлуването на исляма и неговите вреди. Е, не можем ли да обърнем нещата и се възползваме от този кръстопът (географски и исторически), на който живеем? За да обединим нацията и да имаме силни държави, като поставим акцента на разделението на отделните личности дори. Какво би станало, ако държавата цени отделната личност, а не отделния етнос или тълпата лумпени?