Всъщност описаният човек задвижи мислите ми... Вървя по коридора, веднъж. Минавам край таблото за оповестения. В единия край имаше оповестение за тържеството, да го изпратим пенсионер. Но погледът ми мерна друго оповестение, с неговата снимка. Помислих си, че пак са му накичили някоя награда - бяха го засилили към голямо величие, да. Обаче долових думата "цветя". Бре! Цветя! Това не е типично допълнение към служебните функций! И се врътвам да прочета това друго оповестение... Ми човекът умрял! Оповестението за тържеството да го изпратим в пенсия на педя от оповестението за смъртта му и опелото... Последният параграф в разказа в действителност бяха думи на съпругата му. Та се усетих колко много хора вече ги няма. Когато бяха живи, и ни разправяха разни спомени, хич не си губехме времето да ги слушаме. Ако можехме, така, учтиво да се измъкнем. Но някак като си отидат хората, човек осъзнава че с тези хора са си отишли преживявания, които все пак имат някаква стойност. И от там дойде поредицата със спомените на моите бивши колеги. Говорейки за разминавания, аз виждам огромна ирония в това, че спомените на военните ветерани биват описани от човека, към който те се държеха най-хладно. За много, много години. В "климата" на аерокосмическата промишленост да си имигрант, пък и от официално-прокълната България, възспираше казването даже на човешко "здравей"! Описаните дядовци внезапно омекнаха в последните си години. В последните седмици преди да напуснат едва ли не ме търсеха да се разтоварват от спомени! Има психологичните обяснения за това. И иронията е, че "истинските" американци вече са ги забравили - а аз пиша разкази по тяхния живот. Но пиша разказите на български. На! За САЩ, описаните случки са политически-неправилни, и нито някой ще смее да ги опише, нито пък ако ги опише някой ще смее да ги разпространи... Животът на ветераните вече е изличен именно от тяхните най-доверени любимци в САЩ. Остана българин да им пише за живота... Това ако не е ирония, здраве му кажи! Така ли някой ще говори за нас един ден, а? Как ли ще ни обсъждат?!