Шашмите с парите са лесни. Вероятностите да те хванат са малки. Стига да боравиш с малки суми. Примерно, под Д10 000. Иначе САЩ финансови учреждения са задължени, по данъчен закон, да осведомяват данъчните власти ако дадено лице в разстояние на 6 месеца изтегли / вложи / разиграе пари В БРОЙ, които общо да надхвърлят Д10 000. (Не съм сигурен за 6-те месеца; може вече законите да са "затегнати".) Употребата на пари в документална форма (чек, препис, превод, пр.) е изцяло следена. Значи, ако човек лъже - трябва да лъже чрез пари в брой. Но разните сложни схеми за шашми - имат ли възвращаемост ако трябва да се промъкваш "под летвата"? И другият възспиращ фактор: човек, способен да замисли и изпълни силна шашма има въображение. С което въображение може МНОГО лесно да си представи какво би станало ако мъничката вероятност за издънка се осъществи - и какви последствия ще тряскат. А човек рекъл да крадне пари е "мека душа", в смисъл че той гони лесен живот. Такъв човек не е точно от типа, който процъфтява в затворнически условия - ако разбираш намеците. Ако започнем да връзваме нещата по-отдалече, всяка шашма иска капитало-вложение. Него как ще го криеш? Примерно с твоя хипотетичен случай с Китай - как отиваш до там? После как отиваш до разните банкови клонове за да теглиш? За туй баш шашмаджийте не си цапат ръцете с дребни сделки, без възвращаемост. Те пипат на едро. Един вид, стават част от правителството - и тогава НАЙ-ЛЕГАЛНО перат пари. С разликата, че вече "прането" бива наричано с други, по-правилни термини. Примерно джентълменът и лейдито, които оперират собствена авио-линийка през Куба. Американци са. И обикновен американец няма право да прави таквизи работи. Ама ако президентът е зад теб, пък и разни други негови юнаци са пред и около теб, нещата стават много различни. Превозваш и хора, и "багаж", и "пратки", и "доставки". Легално! За разлика от колегите от частния бранш, които вечно треперят от подкуп до подкуп. А за българския език - не се връзвай! Когато пиша на английски (99% от времето, плюс за заплата!) следвам стандарти на корпорацията, които изрично изискват писане единствено с английски думи и термини. Всичко "външно" бива превеждано. И никаква азбука освен латинската! (Вече тук я наричат "английска".) Даже в справките. Даже ако справките са руски материали. Та на мен ми е драго да прилагам същите стандарти когато пиша на български. Защото мисля, че тъй както американците ги прилагат, също някой някъде в България е длъжен да ги прилага - но не си върши работата. Ще кажеш - какво ако няма английска дума? Можем да си я съставим! Или да изкопаем стара дума и да я излъскаме за нова употреба. В това имаме свободата. Аз лично съм се отчел с глагола "variate", който поне около нас беше броен за отживяла дума. За променливост, следваща дадена логична пътека, ползвам "vary", а за безредна променливост - "variate". Примерно. Това в моя случай. Не знам как е с другите места в САЩ. Но до колкото съм чел техническа литература от други САЩ предприятия, не съм видял един "не-американски" термин! Иначе в България е пълно с "фритюрници" (вместо "пържилки"), "климатици" (охладители; малцина осъзнават разликата между охлаждане, единствено понижаващо въздушната температура, и климатична инсталация, която контролира и температура, и влажност на въздуха), "кеш" (брой), и други издънки. Дали хората, които така третират своя служебен език в България, биха посмяли да повторят същите залитания в САЩ! Хм! Иначе явно си разбрал статията ми, да? Значи моят тип български си е изпълнил нужната цел. Това е целта на езика. Сега - какво щеше да стане, ако някой, навикнал на "фритюрници" и "климатици" и "кешове" и "файлове" и прочие, не може да разчете български думи със същото значение? Ами нищо! Нищо за него; нищо за мен. Това е част авторската свобода да пишеш за удоволствие - а не за пари. Впрочем, ако пишех за пари, със статий като горната как ме виждаш да живея извън картонена кутия в някой градски център?