Много си готин в обясненията и много добре те разбирам. Дано и другите да те разберат така добре, макар и да се съмнявам. Съмнявам се не в капацитета на тези други да разбират а в това, че трябва да си бил в средата за да имаш що-годе някаква представа. Много често хората гонят парите, мислейки си че гонят щастието. Един път като ги стигнат виждат че "ни е то то", както се изразяваше един колега сърбин. Това не се отнася за всички. Някои хора постигайки богатство, си постигат и щастието. Евала им! Но други, постигайки парите, установяват че са си останали толкова душевно бедни и физически самотни, колкото преди да бяха почнали паричната гонитба. "Аз като имигрант се намъчих на самотия." Едва ли има човек който да те разбере по-добре от мене. Не че не сме се събирали и не сме правили купони и то скъпи купони. Например, за купона който организирах в един скъп хотел в Хюстън за десетина приятели по случай основаването на собствената ми компания, излезе $12,000. Много ни беше хубаво и весело, но един път като се разотидохме и влезнах в Линколна си да потегля към къщи, влезнах в САМОТАТА! Знам какво ще си помислят доста от младежите четейки тези редове. "Дай ми един Линколн и ме остави сам." И аз съм си мислил така на времето. Пожелавам на всеки да сбъдне мечтите си и след това сам да реши за себе си дали това е което е искал. Та, живея си сега в България с хора и приятели около мен и ми е хубаво. Нищо че по улицата ни има дупки. Това не ми е токлова важно. Душата ми е запълнена, това е важното. Има и още нещо което ми се иска да поясня. Тръгнеш ли да гониш парите, нямаш време за друго. Трябва да избираш - или парите, или семейството. И двете са еднакво "трудоемки". Обърнеш ли внимание само на едното, губиш другото. Речеш ли да обрънеш внимание и на двете едновременно, нито едното, нито другото върви както трябва. FonManiac, умно момче си и ще се справиш. Дори и да направиш някоя и друга грешна стъпка, няма страшно. Имаш много време пред теб!