Мащабността на САЩ помага на предприятие да е печелившо ВЪПРЕКИ ниска трудова производителност. Собственик на кафене в България би банкрутирал ако поради некомпетентни служители (складовици, продавачки, счетоводители) печалбата от човеко-час труд е, примерно, 1 лев. Защото българският собственик печели от хора, броени с 10 на нулева степен. Сега, неговият американски колега лесно може да мине даже с 0.5 лева печалба на човеко-час. Ако печели от хора, броени с 10 на първа степен. Подобен аргумент може да се направи не само за броя хора, но и за обема на продажби. Върховният пример са бюфетите за ЗВЕРО-ПОДОБНА консумация в Лас Вегас. Цени практически с центове над стойност на консумативи и труд и съоръжения. Обаче тези центове, умножени по хиляди посетители НА ДЕН (за типичния бюфет) - ето ти сериозна печалба. Която може да храни поне няколко връзкара в началничеството. И пак да има печалба за акционерите. Защо въпреки ниската работна квалификация САЩ произвеждат качество? Първо, водещите американски деловоди си разбират от занаята, и фокусират усилията към "качество" в основни производства, от обществена решителност. Малко американци ще захленчат от ниското качество на снимките в Хърст Замък. Но ще вдигнат вой от ниско качество в леките коли! Освен това, САЩ имат обществен опит с прилагане на ниско-квалифициран труд в качество-изискващи процеси. Като започнем от прилагането на робския труд, който даже за времето си е бил епитом на ниска квалификация. После на имигрантски труд. Примерно, Хенри Форд е организирал курсове по английски за работниците си. Защото значителен процент от тях са били имигранти. По принцип повечето Форд работници са били с твърде ограничени квалификаций. По германски стандарти, да кажем, не биха се добрали даже до чирачество! Обаче Форд думка Модел Т, та рита задниците на цялата автомобилна промишленост в СВЕТА, поне за няколко години. С работници, които по приложна грамотност (те са си били грамотни на тяхните езици - но не и на езика в работата им!) са били... неграмотни. Американското производство е положено върху разформировка на производствените процеси за изпълнение от неквалифициран труд. Хората по възловите точки, именно разформироващи процесите в стъпки, изпълняеми даже от неграмотни работници, са ВЪРЛО квалифицирани. Това са броени човека, в дадено предприятие. Примерно в аеро-космическата промишленост това са аналитичните инжинери. Които хич не са равни (в положение или заплата) на обикновените инжинери - за които всеки чува и знае. Същото е в другите промишлености. Това води до интересни наблюдения, примерно от български инжинери, посетили САЩ фирми. Американски аналитичен инжинер е минавал покрай чертожен курс в образованието си - и не разбира от чертежни стандарти и подобни. Също е минавал покрай изчислително програмиране в по-низшите езици (т.е. по-близко до машината от колкото до човека). Примерно в моето образование по Ла Гранж-иева динамика ние формулирахме решенията на задачите. Решавахме няколко, за добиване на усет. Но подробните решения, с програмиране и прочие, не ни вълнуваха. Тези подробности са работата на нашите (евентуални) подчинени - чието образование включва и зверско наблягане на разни програмиращи езици, и бъзикане по изчислителни системи. Но тези хора, учейки зверското програмиране, НЕ добиват аналитичната перспектива, нужна за интелектуалното оформление и после разформиране на инжинерни и производствени процеси. Обаче за българските наблюдатели, аналитичните инжинери са... некомпетентни. Което е вярно - ако компетентността се мери със знания в стандартните размери на листа на чертеж, или в знания по най-новата изчислителна установка. На практика, САЩ са съумяли да постигнат едно МНОГО високо ниво в разделението на труда. Лошото е, че това разделение на труда подсъзнателно води към разделение даже в началното и средното образование. И после в подсъзнателно разделение в пазарните механизми, определящи съотношенията работа/заплащане. Което разделение неминуемо ще се пренесе от пазарните механизми в законодателните и съдебните. И ще заприличаме на Римската Империя. Това води към болния въпрос защо работници, с десетки хиляди долара заплата, получават годишно увеличение от единични проценти, а началствата, с милиони долара заплата, получават годишно увеличение от стотици проценти. Подобно обществено разслоение не може да продължава безконечно. Независимо колко 7-цифрениците (юнаците със 7-цифрови заплати) и "управителските консултанти" (практически децата на 7-цифрениците, "уредени" да кютат на топло място до като заместят тате или вуйчо или чичо...) тръбят за скъпата работна ръка в САЩ. Относно "недостига" на квалифицирана работна ръка: не разбирам аз от тези работи. Програмистите са, в моя служебен опит, поддръжен личен състав. Нещо като метачи, шофьори, водопроводчици, електричари. Джентълмените по изчислителните системи също са поддръжен личен състав - макар на по-високо ниво от изброените позиций. Над тях са джентълмените по сигнална/датна преработка (върху платформи, доставени и задействани от поддръжния личен състав). Над сигналната/датна преработка са джентълмените по производствено инжинерство. И чак после сме ние с моите колеги. Над нас са вече програмните юнаци, които контролират счетоводните параметри. Та аз все още не мога да разбера какъв е този недостиг в поддръжния личен състав! Егати квалификацийте, егати чудото! На политическа игра ми мирише. САЩ прикоткват няколко човека от страна Хикс да дойдат да са метачи или водопроводчици (извинете, програмисти) - и хем обществото не забелязва присъствието им - и не се разбунва ксенофобията, хем останалите хора в страна Хикс имат пример, и стимул, да напускат страната си вместо да се опитат да я спретнат в нормален вид. Много силна игра! За САЩ. Разстройва икономическата конкуренция. Измисленият недостиг на програмисти и изчислителни кадри. А да спирам, че пак излях велика реч! Да си жив и здрав! Евала на въпроса! Дано съм успял да ти дам поне частичен отговор!