Джордж Уелс е писал размишления относно връзката между възгледи и класата на човека, държащ възгледите. Спомням си, че една от неговите точки беше погледа към правителството. Бедните хора го гледат като източник на помощ. (Дали този източник им дава "дължимото" - това е друг въпрос.) Селските стопани го гледат като доставчик на пазарно равновесие и на крупни продукти като напоителни системи и подобни. (От ново, дали доставчикът дава "дължимото" - и това е друг въпрос.) Но и бедни, и селски стопани не мислят да махат правителството; и двете класи имат нужда от него. Работническата класа гледа на правителството като на последен защитник от издевателствата на богатите - и колкото и да е критично настроено към него, все пак приема го за нужно. Богатите също искат правителството - защото то е тяхното средство за поддържане на тяхната власт - и от там богатство. Единствените, които най не желаят правителството, и са пълни с най-язвителна критика към него, са... интелектуалците. Които са в сблъсък, бил той културен или икономически, с другите изброени класи. Защото именно интелектуалците живеят в някакъв изкуствен свят, създаден от паричния или трудовия капитал на другите класи, и хем се виждат по-висши от тях, хем редовно изпадат до ежедневната нужда от тях. Уелс също пишеше как можеш да различиш, по начина на отношение към проблеми, различните класи. Помня, че управляващите, по възпитание, школовка, и навик, говорят за какво ще може да се направи. Управляваните пък говорят за какво е можело да бъде. Та тези размишления на Уелс ги учихме в университета в курс по литература. И ги прилагахме към анализи на изказвания на тогавашни американци от тогавашната преса. И всичко излизаше доста точно. Тези дни като чета мненията на хората за България, и като чувам данните от роднините на моята съпруга, и те в България - и току си помисля за размишленията на Уелс. Всичките мнения са от типа какво е можело да бъде... И ужасяващо висок процент от тях съдържащи, по виждането на Уелс, симптоми от мисловността на интелектуалци. И от там се чудя как може една страна да съществува, след като такава огромна част от нейното население са интелектуалци. Кой ги храни тези хора? Кой им строи жилища? Кой им прокарва вода и ток и пътища? Кой произвежда за тяхното съществуване? Това без наличието на мненията, от ново по виждането на Уелс, които биха изявили съществуването на управляваща класа. Значи, може ли една страна да съществува без хора, които да имат мирогледа на управляваща класа? Кой води страната? Кой подсигурява на жителите на тази страна икономическите и правни механизми, чрез които те да могат да изхранват огромната маса интелектуалци? И от горните размишления и зачудвания така се обърквам, че излизам на двора и хващам помпата да пръскам растенията срещу листните въшки и бяли мухи. Пък съпругата да бере гайлето на роднините си...