Още едно време, в Бай Тошово, ако някой не харесваше нещо в България - майката му беше или да трае (значи, нищо) или да се бяга... Говорим колко десетилетия психическа инерция, че никой така и така няма да те чуе - значи майката му е да бягаш. И хора бягаха. Сега ни наричат "невъзвращенци", да замажат унижителното минало, накарало ни да станем "бегълци". Та след толкова години психоза на "бягане", вече преименувана на "незавръщане", какво са десетина години нова система, която също посочва емиграцията като единствената работеща алтернатива на недоволство? Народът е приел навика "да се бяга", правителството си намалява проблемите като (мълчаливо) поощрява "бягането" - и кел файда от протести и веения по вятъра... Колкото години взе насаждането на психозата на беглечество, ПОНЕ толкова години ще вземе изкореняването й... Преди "народните водачи" да започнат да виждат в народа си човеци, а не носители на проблеми... В това време ние "невъзвращенците" биваме допълвани от "икономическите емигранти", и край ушите на всички ни хвърчат разни думи и думички като "българи в чужбина"... Но за двадесетина и нещо години ние успяхме да пуснем в нашите нови страни по-дълбоки корени, от колкото беше разрешено на нашите родители да пуснат в собствената си рождена страна. Което народът масово забелязва, съдейки по заявките за САЩ Зелени Карти, примерно. Та тези "българи в чужбина" плямпаници така си отминават... Е, отбелязваме ги, защото изглежа въпрос на време мнозинството българи да се "бягат" - след което ще се заговори за "българи в България"... Но това ще бъде тема за нашите деца. За които България все повече става едно далечно място върху картата. Обаче какъв кеф за тогавашните български политици! Пълно спокойствие!