Аз може би съм щял да съм същото говедо, като продавачката... Може би. Но като животът ми заналепва шамарите, като имигрант в САЩ... Първата ми работа беше като чистач в Карол-ово Кафене, в Боузман, Монтана. Кафенето беше затворено от здравните власти за нехигиеничност. И някакъв индианец го бе купил на безценица, и искаше да наеме някой да го изчисти... Никой в Боузман не искал... Та работата била прехвърлена към бюро за рехабилитация на освободени от затвора престъпници... Ама и те не искали да работят там... Та това беше единственото работно място, което господата висше-расови монтанци можеха да отпишат за мен... И забачках аз на колене във вонята, и стържех подовете със шпатула... И знаеш ли колко бях щастлив, когато посетители започнаха да навестяват кафенето, вече полу-почистено от мен. Че даже го боядисах, барабар с тоалетните - които също първо трябваше да изчистя... Радостен бях, че има посетители, защото всяка покупка ми плащаше за още чистене - и за още хляб... Та да кажа на посетител "я си глей кефа"?! Подобни развития изменят мирогледа, знаеш ли? Човек вижда икономиката доста другояче!