В случая сърцевината на "нашите" проблеми е неуважението към клиентите. Примерно, Ер Франс даже не поискаха да знаят защо съм недоволен от тях. (Забележи как уравнявам идиотщината на 1 френска управителка и нейните 3 български чиновнички с цялата авио-линия!) Ако не съм бил доволен, да не летя с тях! Това отношение, ако го отнеса към по-земната българска икономика, примерно въртене на магазинче, ми гарантира две неща, поне. Едното, че няма да знам в какво точно куца търговията ми и какво точно купувачите НЕ намират в магазинчето. Това ме лишава от възможността да подобрявам и развивам търговията ми. Другото е, че отчуждавам купувачите. Това разбива обществото около мен. Изразът "ако си недоволен, бягай се", що бели е причинил, в обществено отношение! Учили сме цялата психология на израза, като символичен симптом, и последствията от отчуждение... Което нашите юнаци в САЩ правителството хич не са учили, или бяха забравили. Не ти харесва нещо в САЩ? Бягай се! Не ти харесва нещо на работата? Бягай се! Не ти харесва нещо в семейството ти? Бягай се! Цялата атмосфера на отчуждение доведе до първия акт на вътрешно-американски тероризъм (взривяването на сградата с федерални учреждения в Оклахома), и тепърва ще носи още проблеми... От това "бягай се!" всичко стана "тяхно". И кой го е еня за "тяхното", след като вече не е "наше"?! По мое скромно мнение. Статията беше писана за български вестник, и публикувана в него. Защото описание на проблеми с авио-линия, и то за времето смятана за "върха" на българската нова икономика, беше по-интересно за читателите от описание на други проблеми от типа "Абе ако не ти харесват баклавите щото са изсъхнали, що да вадим нова тава баш заради тебе! Я си глей кефа!" (Цитат от магазинерка в сладкарница край Света Неделя в София. Сладкарницата вече изчезнала.) Така че явно "нашите" проблеми с авио-линийте не въвличат пряко повечето хора. Но основните описани издънки, в други окраски и мащаби, въвличат всички наравно.