Няма място за лъжене, по няколко причини: а) По-лесно е да се разказва случка, от колкото да се измисля. И защо да си правя труда да измислям нещо, след като самият "оригинал" е "невероятен"!?!? б) Каквото пиша обикновено (макар не винаги) минава, в английска форма, през някои мои колеги. Които се уповават на мои анализи (както аз на тяхни), и които не биха желали да трябва да решават колко от моите изявления, били те на служебна или лична основа, са измислица, и колко са факти. Защо да си подривам авторитета!?!? в) Измислиците трудно се връзват в една обща картина. Един вид, подкопават се взаимно и после всеобщо губят достоверност. Това ли е най-желателната крайна цел на моите усилия!?!? Хората (до колкото аз ги познавам, измежду България, Танзания, Германия, САЩ, и прочие) са научени да показват едно лице на вън, към външното общество, и друго лице към вътрешните, свои хора. Тези две лица често са диаметрално- противоположни. Освен това тези лица коренно биват изменяни според обстоятелствата. В пример с германците: тук в САЩ колко пъти сме бистрили войните, и сме въздишали по загубването им, и сме скалъпвали сценарий за следващата, УСПЕШНА война... Братски отношения, между български и германски американци, да. Тук, в САЩ, пък и обградени от нарастващо мексиканско присъствие, което подтиква към търсене по-издълбоко на общ европейски корен... В Германия германците са ме псували, буквално, за руснак, или за гост-работник... Ако много от моите разкази и статий ти звучат невероятно - така да бъде. Аз няма да си правя труда да "смекчавам" невероятностите до "възприемливо" ниво.