Край Мпуапуа имаше китайски лагер. Сакън да не видят колко са хубави остатъците от пустия колониализъм (и колко е жалък великия комунизъм) на китайците не беше разрешено да имат допир с танзанийския живот. Никак! Сами си копаеха зеленчуците, сами се продоволстваха. Имаха си тяхни лекари. Тяхно всичко. Напълно изолирани от след-колониални влияния. Някой път трябваше да преминават през Мпуапуа. И тогава - всичко в строй. Гъсти редици. И... бегом! Гледаш един баталион китайци минава през градчето в бегом. Бягаха в крачка. Явно по заповед не смееха да погледнат в кирпичените колиби и магазини - да не се размекнат от декадентните сцени на консумация и прахосничество. Всичко гледа с поглед в тила на предния в строя. А най-първата редица бяга с поглед някъде в хоризонта... И те все цивилни бяха, с юни-секс рубашките на Мао, с малкото плитко ляво джобче. Където се държеше червената книжка на Мао. Че книжлето да се показва над ръба на джобчето, и да се вижда като червена лентичка. И значи - всичките тези цивилни китайци, с книжлетата в горните леви джобчета, тичат в крачка. Танзанийците ги бяха преброили - 800 човека, отделно команден състав, на всяка бягаща група. То си беше, такова, баталион. Съветски тип, по 800 човека парчето. Край Мпуапуа имаше 3 баталиона. Извинявай, цивилни групи китайци, някак магически знаещи да бият крак и даже да бягат в крачка. Ако някъде нямаше начин да НЕ се ходи, китайците винаги бяха в тройки. Един партиен отговорен. По едно време разрешиха китайски лекари да работят в болницата в Додома. И в лекарските кабинети - в тройки! Гинекологичен кабинет - и в него тройка... Ебати комунизмът, ебати хората! Ако някой отвори очите на танзанийците към какво светло бъдеще ги бе засилил Учителят, това бяха китайските "цивилни". Стари танзанийци, спомнящи си робо-ловните набези на арабските робари от Занзибар (продължили доста до скорошни времена, кажи речи до Втората Световна Война!), ни разказваха, че китайският тип унижения ги е имало единствено в арабско робство... Както беше изказването, но обърнато, комунистите сами изкопаха гроба на комунизма. Поне в Танзания. Та ТаЗаРа-та (Tanzanian-Zambian Railroad) пусна няколко влака, и се разпадна. И релси, и локомотиви (за които се оказа, че няма въглища...), и вагони... Що се отнася до Танзания, добре че е била германска колония едно време. Та дойчовците да й построят болници, училища, и жп-линий! Защото Майка Англия не си бе мръднала пръста, така да се каже. Нашата къща беше строена от дойчовците, в 1890-и нещо година. От тогава беше и електрическата инсталация, и водопроводните тръби, и канализацията. Евала им правим на дойчовците! Всичко стоеше, 80 години по-късно! Но и евала на танзанийците! Те са единствената страна в света, където да има паметник на войници, съюзници на Германия, от Първата Световна Война. Аскари Паметникът в Дар ес Салаам е паметник на танганайските войници, сражавали се (успешно!) на страната на Германия. Фон Летов спира действията срещу англичаните единствено защото Германия в Европа се предава. И даже Майка Англия не е посмяла да махне неудобния паметник! Та танзанийците хич не са за подигравка! Нещастни хора бяха, че са се родили в такива прецакани условия в такива прецакани времена. Прецакани - да. За подигравка - не.