Когато я отпечатаха във вестник, зае почти половин страница. Редакторът настоя да вмести илюстрация - две. Така че текстът май зае по-малко от половин страница. Съжалявам ако си намерил(а) статията прекалено дълга. Ако забелязваш, стилът ми е "минималистичен". Няма описания на пейзажи, психологични постановки, или даже цялостни физически образи на хора. Но просто има даден минимум думи, нужни за обрисуване и предаване на идея, и то по такъв начин, че повечето читатели да я разберат еднакво. Повечето мои статий и разкази са 8 страници в широк шрифт, размер 12 точки; удобен обем за ел-папкова обработка. Дългите (като "ди" или "Лъкатушения в снега") са 12 страници. Но доста са само 6, като най-късите са страничка и половина ("Подривен", "С рогата на пред"). Горните текстове, пренесени в типичен печатарски формат (тесен шрифт и размер 10 точки) се свиват с още 30 - 40%. Какво по-късо може да бъде писано, с тематика за мислещи хора!?!?!