смей се ти, смей се... и до сега се чудя... защо ми беше това паве... най-смешното обаче е, че идеята беше веднага прегърната с 2 ръце. и сега какво с това паве? държа си каната с кафето върху него. навремето имах 1 приятел, който много искаше да живее на улицата. ама милиционерите не даваха. и си павира една стая в жилището. тротоар, бордюр, пейка, кошче за отпадъци - всичко. имаше и някакво шкафче. в долната му част си държеше отбрани книги, плочи и шишета, а отгоре в отвореното чекмедже беше посадил кактуси. подарих му 1 стар уличен фенер за рождения ден. голям зор беше, докато го завлечеме до четвъртия етаж. добре пак, че не събори кооперацията, тоя човек...