анализът ти го бива, обаче мисля, че като за дами си се постарал да смекчиш нещата и да придадеш на разказа някаква нега, споменна интимност и вкус на любовна преживелица... може и така да е, аз не зная какво е имал предвид авторът. но може и да не е. по-скоро, както аз виждам нещата, работата стои по следния начин: да, в тях двамата наистина са тлеели емоции. но не породени от плътска любов, а по-скоро от спортно-съревнувателен характер. и не един срещу друг, а двамата заедно - като тим, обединени срещу някой трети. чийто образ не е оформен директно, за да се запази плътната, нагнетена с искри на спортна злоба форма на разказа. но, да започна от начало: можем да приемем за преувеличение "не се бяхме виждали от 100 години." защото когато човек се концентрира и тренира, за да спечели в някое състезание, времето тече сякаш по-дълго за всичко, което не е неговото състезание. което няма нищо общо с часовниковия му ход. "тя" е неговата муза. муза, която не се бои от провалите на този, у когото музува. но много иска да му помогне в решителния турнир. тя знае, че него не го бива много в тази спортна дисциплина, затова решава да го подсили и подплати с течности, за да не се изложи и този път.("тя реши да ме напие, за да ме забави.") но л. герой, след всички тренировки и цялата онази концентрация, не е вече същия слабоват, бързо приключващ състезанието човек. въпреки това, обаче, авторът ни показва, че неговия герой не е някакъв самодоволен и преизпълнен със самомнителност свръх-човек. той се колебае и е не по-малко изненадан от своите нови способности , отколкото е изненадана и неговата муза. ("изненадах я. не, по-скоро - себе си.")в последното изречение виждаме, че той е забравил всичко - забравил е предишните си спортни неуспехи. забравил е какво значи немощ. забравил е бързината, с която до този момент за него е завършвало всяко състезание. той и тя ликуват! такъв човек ще надпикае всекиго!