Младо девойче си, значи. Браво! С други думи, ме правиш на дядка... Дузпа ми би, значи! Но няма нищо! Аз вече навиквам. Веднъж в Оакланд една група момиченца нещо се суетеха. Спирка на метрото. Бяха се загубили, май. Сладуранки! Както казваме ние, готови за майчинство и отвъд. Оглеждат се - около нас все младоци. Ох, как им се щеше момиченцата да ги запитат, че да стане свалка... А те момиченцата се огледаха, не им беше до флиртовки, та измежду тълпата идват при мен... То и аз, да си кажа, по стойка и подстрижка малко на ченге може да съм им приличал. Може би. Щеше ми се за това да са се обърнали към мен. Да, обаче не... Щом като им чух пре-учтивия и книжовно-формулиран въпрос. И го завършиха със "сър". Нямах време да реагирам на "сър"-осването. Упътих ги, девойчетата, и чак после ме жегнаха заключенията от тяхното обръщане към мен, че и със "сър"... Значи, да се подпра на половите отсянки в между-човешките отношения, девойчетата се бяха обърнали към мен защото са ме предценили за, такова, безобиден. Обуздано куче, на семейна верижка... Та твоята дузпа е черешка в сравнение с онова чуство... А един мой колега, десетина години по-възрастен от мен, щял да припадне, когато едно девойче гимназистче в магазина му пакетира хранителните покупки и го пита, най-искрено, "Ще искате ли помощ с тях, сър?" А той човекът все по 20-годишните се заглежда, демек това е света, в който принадлежи... И гимназистчето - "ще искате ли помощ?" Но той нали тарикат човек, че и разведен и пообрулен от пералнята на живота, а и нахитрел със свалячески тарикатщини, предложил на девойчето той да я занесе до колата си, барабар с покупките. Но после няколко пъти ми разказа случката, все между другото. Много ще да го е жегнала, ей! Та значи, Дени, радвай се на твоите 25 годинки! За мен това бяха години в университета, следователно пълни със самотна мизерия. Хич не ща да се връщам в "хубавите младини"! Та точно за това ти желая твоите да са много щастливи! Все някой трябва един ден да пише баладите за доброто старо време.