...сякаш залепнала кръв по облаците на нощното небе. Понечих да отворя уморените си и парещи клепачи , за да видя обсипаното със звезди небе. Не успях. Сякаш кръвта от облаците притискаше болезнено слепоочията ми. Извиках страха и ужаса на помощ- те се появиха слаби и немощни, неспособни да отворят очите ми. Изкрещях от болка, от безпомощност и самота. И тогава усетих студени длани върху болката на очите ми. Леки, нежни пръсни, пълни с хлад и спокойствие. Бялата луна полека изплува от облаците .....