Шефът (съпругата, значи) ме юрна да пребоядисваме "само две" стаи от къщата. Женското "само" да беше само... Едната от стаите е централен коридор: 6 врати, шкафове (вградени), плюс шкаф за въздушната установка... Предишните собственици са си нямали работа, та са пребоядисвали на поразия. Мързеливата: мацали са боя. Слой след слой след слой боя! Която се люпеше... Отделно, че беше някакъв, такова, лайнен цвят. Много е бил модерен около 1970: авокадово зелено и бозово лайнено. Те дядото и бабата (предишните собственици) нали са си живеели в 1970-те. Двадесет и косур години. И все боя мацали. Та Скромно Ваш се нагъна да сваля боята. Шкурка не работи: слоевете боя се разтапят от нагряването при стъркване със шкурката. Ударих химия. Да, обаче не: тя химията работи, но не през милиметър бои. Тук в САЩ започнеш ли да се мъчиш с някаква работа - нещо нередно правиш. Работата не е за мъчене, а за производство. Дойде ми на ум, че нещо нередно правя. Отидох в бояджийски магазин, експертите да питам. Купих си нещо като сушоар, но много по-мощно: с него боята да изгарям, и със шпатула да я стържа. Значи, два дни боя стъргах. Виснал на стълба, легнал по пода, и измежду тези две положения в безброй гимнастически пози... Отпуска си взех даже. Близо 24 работни часа махане на боя! После беше големият кеф: да боядисвам. Лесно бе! Песен! Трудът е песен - пък този път и не бях прегракнал от пушиляка на обгорена боя! Само 12 човеко-часа. Да сме честни, и съпругата бачка наравно с мен. Голямо нещо били българските жени, ей! Бачкат като мъже! То за това в България мъжете, така, празнуват от към бутилката доста често. Че и табла шляпат. И карти плющят. Българските жени бачкат, значи! Защото това мъжко благоденствие го няма другаде. (Освен в Африка, където го бяха избили съвсем на мъжканлия. Там даже "традиционното" жилище имаше две колиби: една кръгла, малка, за мъжа и старшата съпруга. Другата правоъгълна: за добитъка, младшите съпруги, и децата. В този ред. Защото без добитък не можеш да купиш съпруги, че да имаш деца и т.н.) Но обратно към темата: Евала на съпругата ми! И евала на мен си - че съм я намерил! Та значи, пет дни боядисване на две помещения. Сега ме чакат подоленти и подробности като врати и разни дзиндзикалки. Изобщо ужас. А съпругата се измъква с нейната мода. Работи нещо по театрални костюми от шейкспирово време. Корсети и подобни. Подбутна ме по боядисването, и сега с мода се измъква. Какво да се прави! Всеки с изявите си. Вече чух мнения, че щом някой лее боя както е правил дядката - сигурно е бил във флотата. Дядката беше един странен. Пиронест. Не понасяше да чува съюзи като "но", "обаче", и подобни. Пък и с бабата си все бяха шарили по САЩ. Пирон в дирника, значи. Вярно, друг симптом на морящина. Може да проверя дали наистина е бил флотски човек. През време на договорните отношения при купуване на къщата от тях не го видях да се храни. Да видя дали чопли хляба преди да го яде. Все едно - неговата боя я няма. Нашата боя е сега.