Това, че в английския една дума става и на глагол, и на съществително, и на наречие, че и на още разни речникови чаркове - много силно положение прави, значи! Българският все още блести с наставките и производните - океански дълбини в разбушувалата се мъжка душа! Примерно, едно е "мамичката ти", друго е "мамата ти", изтънченото "мамчицата ти", и съвсем по-сериозно е "мамката ти". Българският вади (така да се каже) дебела и дълга чуственост. Обаче английският бие по производственост. Като заглаголиш една поредица към някого, че и я прицелиш точно... Все едно камион блъска котка... Това, което най на края би минало през главата на котката, е нейният анус. Ако си спомняш шегите по "взаимодействие между малки животинчета и камиони". Та сър Дефлоратор добре го е усетил, положението с псувните. Ето, подготвил се е, английски прякор си е турил... Това на шега! Йо, Дефлоратор - да не вземеш да се засегнеш?! Сега обаче малко по-сериозно, значи. На тема името "Deflorer". Нещо закачи зъбчатите колела от темата на разказа за педерасткия парад. Та значи, в тези неща човек трябва много да внимава! Не само в смисъл да си подритва изпуснатото портмоне до стената, и там, с гръб към нея, внима-а-телно да клекне да си го вземе. А и в избора на прякор. Примерно, някои сан-францискански юначаги за дефлоратор смятат дупето, което е, ъ-ъ, зацапало, ново-пробван и девствен, такъв, разбираш. Силно положение, "Deflorer"! Прекалено силно! Трябва много точно да се използва. С предупреждението, че за леворезбари не се нито превежда, нито тълкува. А стига вече, че ще взема да се изкуша да отприщя вицовете... А не му е времето, в тези политически времена...