(завършек на Прецаквания) - Бен, добра реч ни дръпна; много поучителна! И така плавно, увлекателно говориш - май си я държал и пред други слушатели. Такива речи, с всичките подробности за какви ли не шашми - не те ли е страх да не те чуе някой някъде, и да се издъниш? - осмелява се да запита домакинята. - А-а! - маха с ръка Бен. - Първо, аз си меря какво казвам. Примерно, всичко разказано се отнася до миналото отвъд статута на ограниченията. А опитайте се да ме питате за, примерно, какво съм правил в по-скорошни времена? Ще ви пея за моя безпределен патриотизъм, за моята всеотдайна саможертвеност към еврейското дело, и за великата все-еврейска солидарност. Второ, ако случайно нещо не подлежи на статута, тези историй, в какви ли не версий, са били така премляни през адвокати, инспектори, доносници, и какви ли не служби на какви ли не власти, че не виждам кой какво ново може да научи от моите приказки. Трето - и това е много важно, ако не и най-важно! - всичките изброени мои маневри вече едва ли са възможни, защото след като аз съм изманеврирал, след мен засегнатите са контра-маневрирали; не си създавам конкуренти. Но тук българи сте, Бог ви е чалнал малко по мозъците - поне да ви дам възможност да понадникнете в един свят, в който вие сами нито смеете, нито ще успеете, да навлезете. Защото, както казах, аз съм благороден човек. "Чифут и половина", да цитирам негово светителство нашия български еврейски домакин. Когато се разотивахме, моят приятел, домакинът, и съпругата му сто пъти се извиняваха за това, че са ни срещнали с Бен. Аз им разказах за моите разсъждения, с българското сравнение по отношение на нивата мошеничество, от национален характер. Приятелят ми се гръмна. Никога не бил гледал така на този въпрос. На шега отбеляза, че щом така мога да усуквам мозъка ми, до положение на такива гледни точки, можел съм да стана опасен човек. Мина година, и един ден, в моята служба, изневиделица срещам един познат, израелец, също познат на Бен. Познатият ми го бяха преместили в друга дивизия на корпорацията, в друг град. Имал работа при нас, за няколко часа. - Какво прави Бен? - питам аз. - Ти си българин, значи не се вреш в тези неща. Но щом питаш - да не запееш и ти за разни солидарности? - гледа ме той разучаващо и размисля. - Не! Не! - вдигам ръце. - Просто Бен е такъв открояващ се характер, и остави толкова силни впечатления в мен - най-невинно се интересувам как е и до къде е стигнал с маневрите. Още ли прецаква? - Не знам. - отговаря познатият, видимо успокоен. - Те прецакванията - не се разбира кой кого. Бен се върна в Израел; внезапно му домъчняло за еврейската земя. - Пак обърнал на любов по Израел, а? Значи сериозна работа. - Изглежда само любов по Израел не е била достатъчна. Чух, че Бен този път е прибягнал чак до дълбоко-религиозно еврейство. Май и в кибуц бил отишъл. Поне до като отмине интересът от американските данъчни власти. Когато този интерес отмине, сигурно ще дойде интересът от израелските власти. И Бен тогава ще се опита да го обърне на обич по Америка... - Значи да го очакваме, развял американското знаме, след година - две? - питам. - То в тези неща точност не може да има. - отбелязва внимателно познатият, и ме гледа странно. - Ако изрелските власти започнат да се интересуват от Бен преди американските да са го забравили... - Отиде еврейската солидарност! - разсмивам се аз. - То еврейска солидарност има колкото има израелска, българска, или американска. Пък и данъчните власти помнят до време. Даже теоретично възможно е да простят. Виж, военните власти - те имат право да разкопаят миналото и из един път да решат нито да забравят, нито да прощават. - пак внимателно говори моят познат, и все така странно ме гледа. Спомних се, че той е бил в израелската войска. Което не би казало кой знае какво за обикновения израелец; там всички служат във войската. Но слуховете са, че моят познат е служил и така, и иначе, и другояче, и изобщо. И на място решавам, че ако някога реша да опиша маневрите на Бен в разказ - не е зле да изчакам един уважителен период след настоящия разговор, примерно, поне номиналните пет години, пък може би и повече... - Знаеш ли - отбелязвам аз - като човек, напълно от човешка симпатия, надявам се Бен да успее да намери такава религия, че да се оттърве. Земята му е станала тясна, но, примерно, на Марс. Как да ти кажа, пък и дали би могъл да ме разбереш, но Бен и неговите маневри са допринесли нещо добро за света. По много непривичен и заобиколен начин. Във всеки случай, имаше неоспорима жилка на човещина в маневрите на Бен. Имаше доброта в него, знаеш ли? Казвам ти го, пък ако щеш ме мисли за идиот! Познатият ме гледаше стреснато. После се усмихна, пак ме загледа странно, и пак внимателно зареди думите си: - Бен ще е добре. Ти си забелязал положителна принципност в неговите геройства; логично е да се очаква, че има и други разумни хора, които са забелязали това. Шарен свят. Може пък Бен, умно и културно притиснат и поставен на място, да се вразуми и да приложи способностите си в по-благородно направление. Може да допуснем, а? Бен е способен човек. И ако срещу Бен застанат хора, способни поне колкото него, но и морални, и в положение на сила? Много неща могат да се случат.