Тони, Това което ти наричаш "флуиди" на английски са "fluids", което буквално значи течности. Течностите биват сгъстяеми и несгъстяеми, в общи линий. Семантика. За университета - няма и да чуеш кой е! Това ми бяха най-мизерните години в САЩ! Когато разказвам за дискриминацията (и сегрегацията) в университетите в САЩ (учил съм в три университета в два щата) - днешните български американци ме гледат - все едно им въртя приказки от "Хиляда и Една Нощ". Очакваше се да си с англо-саксончено име. Не си ли - подозрителен си... Къде се обърнех - все "наши хора" около мен... В общежитието - съквартирант от Уест Пойнт (значи офицерска школа). В столовата - тоя с вуйчо в ЦРУ, оня нещо си... Егати военните, егати службите, егати чудесата... На корабна екскурзия до Мексико - и там на масата от 8 човека - един военен... ("Мек" подход; той със съпругата си.) Мой добър приятел - оказа се и той с връзки в някаква агенция... Просто система и протокол. И явно САЩ имаха пари да ръсят по глупости... (След 1989 внезапно всички тези "приятели" се изпариха. Хм!) Но това ми изпотрови студентските години. В университета случвало ли ти се е да имаш курс по европейска цивилизация - без да бъде спомената България. Когато запитах защо, професорът (евреин, между другото), отговори, че България нищо не била допринесла за европейската култура. Това казано ясно, отчетливо, пред стотина студента. Които се бяха възмутили защо губя времето на курса с моя тъп въпрос... Или в началото на "разискваща сесия" от някой курс, и професорката се прави на "интернационалистка". Изрежда етническия произход на всички десетина студента - с очевадно подминаване на моя... Така че, Тони, на студентските ми години съм сложил кръст. Добре, че се намерихме група "отритнати", с двама от Южна Африка, та имах с кой да обменя човешки разговор. За приятелки - забрави! Те не са драпали да влезнат в университета, че да се издънят с имигрант, че и от България! Сега, горното не трябва да те вълнува. Освен да ти дава общи данни за етническата толерантност в САЩ едно време. Ако някога се чудиш защо толкова много от "старите" българи са "изпозабравили" българския. И децата им на второто изречение при запознанство с теб щяха да се похвалят, че нямат нищо общо с България и не знаят български... (Днес не знам какви изцепвания са модерни; нямам връзка с българи.) Но горното вълнува университета - защото не съм му изпратил даже цент в дарение. А даренията към "алма матер" са общоприети, поне около мен. Говорим годишни дарения от хиляди долари. Даже много корпораций (примерно тази, в която работя) на всеки подарен долар добавят и един от тях. Това до първите няколко-стотин долара за годината. Та университетът се скъса да ме кани на функций (поводи да им дам пари). Пращат разни листовки, призиви, хвалби, просби... Не съм им дал цент! Няма и да им дам! Едно време написах няколко писма, в обяснение. Чели ли са ги, или са ги папкували на "постоянно място" - не знам. Не ме интересува. Може и някой да е чел писмата ми от едно време. Чувам, че тези дни в същия университет има няколко българчета - и те изглежда не са подложени на същите "партийни обстановки", на каквито бях подлаган аз. Но това не подобрява спомените ми от студентските години. Водил съм съпругата ми да види университета - но повече не съм бил там. И избягвам да му споменавам името. Да си плащат за реклама; аз няма да им я правя - даже отрицателна. Тъкмо пуснах стар мой разказ. От него ще ти стане ясно горе-долу от кога съм в САЩ. А за светийството ми: в сравнение с българските американци, които се чустват длъжни да дрънчат с титли и хиперболи, аз съм скромен, да. Скромен съм и по други причини, били те служебни или служебни. Също знам, че "Свети Скромни" много дразни закачалките на титли; от къде на къде смея аз да съм скромния - а не те... Та ме има подписван като Св. Скромни още от 1986, даже на служебни записи. Всеки луд с номера си. Поне моят номер никого не обижда, и никому не вреди. А да си жив и здрав!