Бяхме на обиколка по дивотията между Калифорния и Невада. Общо 2140 км. Практически нашето годишно пътуване по американската провинция. Дълбока провинция. Говорим къщи с външни нужници. Села от 100 човека. Или 135. Или даже гъмжащи градища от 395 човека... В някои градчета пари играят; спретнати къщета, добри земеделци и скотовъди. Примерно Топаз Сити, население 100. Други места - все едно буря минала. Буквално! Къщи разпаднали се на трески и останките буренясали... Често подобни бордеи са населени места в индиански резервати. И се нагледахме на германци! И по планините, и по пустините (то планините са си пустини), и къде ли не! Чак в Невада някои "метрополиси" от сто-двеста души спретнали местния мотел и вдигнали дойчовско знаме пред него. Значи, отворени сме за туристи. А на такива диви места "турист" значи "паралия". Ако не си оборудван с хубава кола, с портмоне да поеме пътни и инцидентни разноски - яка ти душа! Бензинът стига Ц50/литър! (Егати обирачеството! А цената от рафинерията е Ц30/литър, горе-долу!) От чужденците единствено германците имат такива парични възможности. Обяснаващи германските знамена пред всички туристически мотелчета и други забележителности в дълбоката американска дивотия. Имаше и други европейци; дойчовците бяха подкрепени от скромни бройки французи, белгийци, тук-там италианци и холандци. Имаше и мексиканци. Баш мексиканци, от Мексико, с паспорти. Мексико нали е бедна страна, да не кажа мизерна - значи някой обира парите на многолюдието. Е - видяхме кои! Пари, братче, та дрънкат! Екскурзионен кораб по Езеро Тахо. Изпълнен с около 200 туристи. Ние и дойчовците на горните палуби - зяпаме природа. 50-и-нещо мексиканци окупирали ресторанта на долната палуба - консумират. Говорим сериозна консумация! Се-ри-оз-на! Беше първият курс на корабчето за деня. То има складове за един ден продоволствия (за бар, ресторант, и прочие). След консумативните геройства на мексиканците складовете май отидоха... На връщане на кея чакаха две 2-тонни камиончета - за ново снабдяване. Говорим ново снабдяване след нашия първи за деня курс! Хотелите в Рино (Рено) - заети до дупка. Говоря за сносните хотели. Цените надути - Д45/нощ в Цирк-Цирк... Какви са тези европейци, какви са тези германци, какво е това чудо! После в Лас Вегас - и там тълпи! Екскалибур, Луксор, Ню Йорк - Ню Йорк, и Цирк-Цирк разпродадени! Фламинго-Хилтон има стаи - по Д69/нощ! (А нормата за това време на годината е Д39 - Д49.) Да, и в МГМ и Мираж имаше - по Д135/нощ. Обаче мацката на гишето много мило ми се усмихваше, и ме уверяваше в простора и други качества на тяхните стаи... Били по-точно мини-апартаменти... Та се наръбихме във Фламинго-Хилтон. И там германци! Олеле, германско нашествие! В Екскалибур и Императорската Палата си пристигаха редовните претъпкани автобусни пратки от тайванци. Китайци ли са - винаги в куп! Говорим куп, по китайски мащаб. От сто човека на горе! Но те са беднички. И се движат в групи, че да си издействат "групови намаления". Иначе дойчовците с дебелите портмонета владееха Лас Вегас. Както и Рино. Както и Тахо. И Мамутските Езера. И Йосемити Парк... Че и край Вирджиня Сити, в невадските дивотий, се пробваха да сеят злато... (Обаче аз извадих десетина златни песъчинки. Дойчовците около нас - нула! Много са припряни. Нямат ръката, значи. Така де, най-сетне и малко американско патриотично превъзходство да дръпнем, я-а!) Та беше много приятно пътуване. Човек вижда другояче себе си, и живота си, след като види колко е нищожен спрямо величието на природата. И след като види как мизерно, или поне скромно, живее една грамадна част от Америка. Още живеем с пресните спомени от пътуването. Да си жива и здрава, и от камък по-корава. У-упс, това май беше пожелание за момчета. Все едно - да си жива и здрава! И щастлива!