Перла, Португалският е доста близък до българския, по отношение на чуственост. Примерно "дете", "детенце", "малко дете", "мъничко детенце", и т.н. Такива степенувания няма в английския. От друга страна, американският английски, по отношение на словоред, е доста по-близък до българския от португалския или от модерния британски английски. Казвам "модерния", защото в стария английски словоредът е доста гъвкъв, приближаващ се до българския; примерно "в гората отивам за дърва", "за дърва отивам в гората", "за дърва в гората отивам", "отивам за дърва в гората", и т.н. Аз съм забелязал, че думите на португалци са по-лесни за предаване на български, в смисъл чуствеността е точ-в-точ. Думите ги има. Идиоматиката също. Думите на англо-американци са по-трудни. По чуственост, ако ги предам точно, речта им звучи... да, дървено. Което го приемаме за нормално в англофонския свят. Но за българските уши звучи безчуствено. (Което е; ако чуствата ги има, ще се появи нуждата за тяхното изразяване, и ще се появат нужните словесни помагала, сиреч думи и прочие. Щом няма думите, значи няма чуствата. Велико становище на Скромно Ваш. Едно време професорът ми по драматично изкуство подивя от това... Не било важно думата, а чуството зад нея. Как точно става превключване от чуство на чуство зад еднаква дума, без поредица скачени и иначе излишни думи, не разбрах. А защо не изразът на чуството да е обогатен и от допълнителни думи, плюс превключването?) Сега, ако си спомним, че думите на португалец към мен са португалски мисли, изразени на американски английски, написани от мен на (американски) български - нещата стават засукани. Пряко на твоя въпрос, на какъв език съм мислел, когато съм пишел разказите: не мога да ти кажа. Мислите са мисли. Изразяването може да е на този или онзи онзи език. Езикът е просто символика за изразяване на мисли. Символиката носи ограничения, според душевния свят на създателите и потребителите. Но ако човек се придържа в ограниченията - на какъв език мисли? Хм! Горните размисли за звученето на английския са една от причините защо аз винаги настоявам да превеждам английски имена на български. Микробус "Вилиджър" звучи така изтънчено, а? Я да видим дали микробус "Селянин" успоредничи на изтънчеността! ("Селянин" е модел от Меркури, дивизия на Форд; последните лепнаха името на модела в политическа правилност към духа на момента. Спомняш ли си бръщолевенията за "глобално село" и подобни, доста бутани от писания на г-а. Хилари Клинтон?) Или лимузина Линколн "Таун Кар". Я да сменим това на Линколн "Градска Кола". (Примерите ги давам от дивизий на Форд, защото съм по-добре запознат с тяхните модели. Иначе и другите не са по-цвете. "Додж" значи "кръшкач", "вайпър" (спортната кола) значи "усойница" (егати името; егати образа!), "де виль" е "градски", "сенчъри" е "век"...) Завършвам с благодарности за твоя читателски интерес!