Всъщност само Ото, колкото и да странеше от Гари видя "чудото", което бе забелязал неговия приятел: малко встрани от ръждясалите тенекии, върху купчната камъни от полуразрушената стена, стоеше Черната пантера. Никой от четиримата не беше виждал пантера, камо ли черна. В цялото си великолепие, лъскавата и` козина отразяваше първите лъчи на изгряващото слънце, а погледа и уверената и`стойка издаваха, че тя е готова на какво ли не. Всъщност тя гледаше накъде над тях, сякаш опасността не идваше от тях четиримата а от нещо, което беше далеч от тук, но Черната пантера нямаше как да им каже какво ги чака. Нейният дълг бе да пази Кутията на Пандора, закрепена на врата и` с диамантена огърлица. Контрастът между величествената плът на Черната пантера и угнетяващата камара мъртва материя под нея, накара Ото да почувства, че всъщност това е Петият елемент. На другите им остана само да се досетят. Очите и` го гледаха с онази неизвестност, която може да изведе извън разум всяко мъжко същество.Ото в миг си спомни очите на Червенокосата - да, това беше тя, тя беше тук, и тя щеше да им помогне да разбулят тайната на Замъка. Тя бавно пристъпи към тях. Ото спря ръката на Гари. Един лъч на слънцето се опита да се отрази от полуизвадения нож, но плътната ръжда бе непреодолимо препятствие. Черната пантера небрежно се отърка в крака на Ото и продължи към тъмния отвор в полуразрушената стена, сякаш подкани четиримата да я последват. Безмълвни, овладяни от магията на очите и`те я последваха. Ото се ядоса. Как не им бе дошло на ум по-рано, да заобиколят зловещата порта, и да избегнат всичките идиотски срещи до сега. Лъчите на изгряващото слънце услужливо осветявяхя незнайно как образувалия се проход в стената. Те всъщност не подозираха, че ............