Уважаеми господа, в пълно съзнание (предполага се - в края на работното време и началото на следработното оставане) заявявам, че не съм и едва ли някога ще бъда феминистка. Поне засега (знае ли човек?) не съм и лесбийка. Без да искам да прекъсвам разсъжденията ви за продължаването на рода, индивидуалността, чувството за принадлежност и светостта на традициите, ще ви подскажа още една гледна точка. Ако не сменя името си някой ден (а аз със сигурност няма да го сменя), то няма да е защото смятам това за унизително, боря се за превъзходство или трудно свиквам с галени имена. Причината е много проста и би трябвало да удовлетвори вашия мъжки копнеж към рационалност. Просто не смятам, че след като съм "направила име" в моята професия (а това се отнася за много жени), трябва да се лиша от него и да се включа в иначе благородната мисия да продължам родове. Всъщност, не че имам нещо против традициите, ама и моят род се нуждае от продължаване. За да има мир предлагам тромавия вариант с тиренцето между двете фамилии. P.S. Моля ви, светът е пълен с книги. А животът е кратък. Подбирайте...