Вече се разсъмваше когато стигнаха до портите на замъка. Пред тях се ширеше най-красивата розова градина която бяха виждали. Вратата на замъка беше от ковано желязо и на нея беше изобразена жена. Тук таме личаха дълбоки следи може би спомени за стари времена на епични битки и смели войни, но времето беше сложило своя отпечатък. Ако им бяха казали, че следите са от разбеснелия се селски козел четиримата приятели сигурно биха повярвали. На вратата имаше хлопало. Гари се пресегна към него, но без дори да го докосне хлопалото се надигна и удари няколко пъти вратата. Последва тишина. - Хммм. М да вижте няма никои - прошепна Ото, завъртайки се на пета. в този момент. Вратата проскърца.....