"...Жената е същество, което в своята основа е безименно и затова тя, съобразно своята идея е лишена от индивидуалност..." Определено мога да кажа, че Ото Вайнингер е "женомразец". Въпросът със смяната на фамилията при жената, която сключва брак, обаче е сериозен. От доста време съществува тази традиция, която се свързва предимно с идеята за продължаване на рода. Което пък винаги се е смятало за приоритет на мъжкото начало. Не случайно много родове са изчезвали именно заради невъзможността да се сдобият с мъжки наследник. От друга страна често е доста неудобно бащата и децата да имат едно фамилно име, а съпругата друго. И все пак нещата не бива да се обобщават или драматизират. Няма нищо по-нормално жената да приеме фамилията на човека, когото обича, както и няма нищо страшно, ако има своите важни съображения да предпочете да запази моминското си име.