Времето, през което се е смятало, че името и предмета, за който то се отнася, съвпадат, е безвъзвратно отминало преди доста столетия. Сега приемайки името на съпруга си жената не се признава за негова собственост, а просто прави жест на добра воля... Ти, анонимни авторе, може би желаеш да върнеш онова далечно минало... може би дори си намерил жена, която ще ти позволи подобно отношение. И ти остава избор : да споделяш живота си с личност... или да си имаш вкъщи "на Пешо Петров придатъка" Как всъщност си стигнал до блестящото умозаключение, че ако жена ти носи твоето име, то ти ще успееш да обърнеш мисленето и по свой образ и подобие? И изобщо, другарю, я се осъзнай...