Здравейте Jimy C., сериозно разширявате темата, но ще се опитам да споделя мнението си поне по някои от поставените въпроси. Една предварителна уговорка - много се затруднявам при общуване с писане, защото не винаги човек намира вярната мярка, при която с минимално количество символи успява да изрази достатъчно точно мислите си (т.е. сигурно ще се налага да уточнявам някои от позициите си). Не си оставям E-mail-а, защото на разбирачите ни от тази проблематика им е писнало от моите въпроси и въпросчета и не ми се ще да ги питам как да се регистрирам някъде. Сигурно (като обезателно) по принцип приятелството между мъжа и жената е възможно. Но не и конкретно за мен. Не знам защо, но винаги достигайки приятелство с една жена искам да продължа и нататък, което вече включва и секса. Връзката става по-пълноценна. Ако развитието не се получи (по различни причини), просто не става и приятелство. Връзката се превръща в познанство, колегиалност и … Лично, по принцип не виждам “във всеки друг мъж - съперник, респективно във всяка жена - разгонената самка”. Мога да видя, но в следствие на поведение им. Добре ми звучиш, но малко хаотично, многословно (а може би съм професионално деформиран – образованието ми е техническо). Накрая, истинските жени нещо ги позабравихме (не си пишем за тях). Чао!