За мой срам не мога да се похваля, че съм чел нещо на Паскал. Имам една стара книга в къщи - "Мисли" май беше, но съм я зачитал веднъж или два пъти, но съвсем откъслечно и .... нищо определено не мога да кажа. А от лекциите по Етика, после и Естетика ща не ща запомних оная негова мисъл за тръстиката т.е. за човека. К.Нешев се скъса да я повтаря и потретва и попетва...;-)) Сега за Е.Фром - да, чел съм Да имаш или да бъдеш, попрочел съм и малко Маркузе и малко Адорно -т.е. Франкфуртския кръжец оплюватели на Просвещението. Може би имат право - звучат убедително поне. Сега и за Декарт - пак държа да отбележа, че не съм добре запознат с творчеството му, но това което философите обикновено отбелязват е ,че с неговата формула Cogito ergo sum (да ме извинят латинците ако пак съм сбъркал:-(( той всъщност поставя основите на цялата съвременна философия (заедно с емпириката на Ф.Бейкън). А иначе доказателството за съществуването на Бог по Паскал е идеално логически конструирано и аргументирано. И е запомнящо се. Може би щеше да е добре да съм чел средновековните схоластици (като Дънс Скот например) ама не съм-така представата ми за мястото на Паскал щеше да е сигурно по-точна, но ... тва е положението, много бели петна имам, малко свободно време да ги заличавам :-(( Е и сега soft' ако не ни скочат да ни теглят една начи нещо не са наред ;-)) Чао - ти си наред