Драга Таня, (а също и другите могат да четат) Бях решил да не пиша повече по този въпрос ето, ще се включа пак, най малко за да ти благодаря за отговора. Не мога да не призная че съм малко изненадан от това което казваш за себе си, в смисъл очаквах друго, но както и да е. По принцип нямам навик да задавам милиционерски въпроси, но при тези диалози, основното което ме раздразни е че изказванивта на доста хора се състояха основно в раздаване на квалификации на останалите, като раздразнението ми не идваше от това че някой ми казал тъп или умен, или ме напсувал (никой не ме напсува). Липса на диалогичност ми се вижда страшна. Затова помислих че вие с Бриджит сте две твърде млади дами с присъщата за тази възраст революционност на духа. В това няма нищо лошо, както вярвам ще се съгласиш с мен младостта и времето са две от най-ценните неща на този свят. Простете че пак ще дам този пример, но когато Бриджит ми казва че съм тъп, аз не го възприемам като обида, а смятам че тя в следствие на някакви изходни данни и някакви мозъчни процеси е достигнала до този извод и просто ми го съобщава с цел да взема мерки и да се поправя. Добре, но тя няма изходните данни, пък достигнала до извод, който значи има вероятност около 50% да не е верен. Понякога човек може много да си изпати от неверни умозаключения, например да мислищ някой че ти е най-добрият приятел, а той – цак балтииката в гърба. Има една такава мисъл, “Войната е изкуство на заблудата, ако си слаб, покажи сила, ако си силен покажи слабост, тежко му на който се заблуди”, това разбирате че може да се отнесе до доста житейски ситуации. Та минимизирайте се заблудите, но аз знам че всъщност вие не сте се заблудили. Но ето че много се отплеснах, което вярвам пък че ще бъде оценено от тези на които не им се чете за кучета. Аз съм човек който по една или друга причина не отглежда куче, нито пък храня тези които срещам по улицата, но не от стиснатост, а защото смятам че така трябва. Кучетата, така да се каже влязоха с взлом в живота ми, нито съм ги искал, нито съм им правил нещо добро или лошо , нито съм им обръшал внимание. Просто един ден се огледах и забелязах че градският пейзаж се състои предимно от боклукчииски кофи и паркирали по тротоарите, кучета движещи се между тях, и тук таме лайненца. Някъде по това време станаха и тези работи за които разказвах по преди. Сега напоследък разбирам от вас и от другаде че за това положение сме виновни всички (тоест и аз)- виж какво и писал lion например. Това не мога да го приема. Ей богу не го разбирам това, аз пък защо? Дъщеря ми и тя ли? Тук се изговориха маса глупости като например че т. нар. “кучелюбци” се представят за защитници на целия животински мири автоматично причислиха “некучекюбците” към противниковия лагер – т. е. не търпиш кучето да ти пикае по вратата, значи лош човек си, не обичаш животните, къде е логиката – няма я. Затова разправих за ловджиите, което си е един позор. Мога и други неща да разкажа за хора с кучета – не се наежвайте, не сте вие, други хора. Но такава връзка “не ще кучета” = “лош човек” или “има куче = добър човек” няма. Lion и други ми казваха че търся удовлетворение или възмездие, или облекчение в това дето ще тровя кучета, ами не е вярно, нищо такова не търся, даже съм сигурен че после ще ми е страшно зле и ще го помня цял живот, няма да се гордея с това по скоро напротив. Но това е което виждам като едно решение. Даже сигурно ще се мразя за това, но какъв е вариантът. Търпи, търпи търпи. Ти гледаш кучета, майка ти гледа, храни бездомните, хубаво – ваша си работа, а къде е МОЕТО ПРАВО НА ЛИЧЕН ИЗБОР. Защо ми натрапвате своя? Държавата трябвало да отделя пари за бездомните кучета, защо пък, толкова ли си надви на разходите тази държава и кога ще стане тая, когато дойде комунизмът? А дотогава. И едно цитатче – показателно според мен: “не мога да разбера хората, които са се съсредоточили в тези животни”, мисля че тук визираш мен и ми е странно ти която гледаш две кучета и храниш тези по улицата, да смяташ че примерно аз, който не ща да виждам кучета, съм се “съсредоточил” в тях, ами това не е ли типичен пример за крадеца вика дръжте крадеца. Навсякъде тръгнали кучета, а който каже нещо получава съвети да “гледа по широко на нещата”, това в най добрия случай. Добре де свършвам, и който мисли да ми казва нещо, моля ви нека мисълта му да не се развива в следната последователност: ти си такъв, ти си онакъв, ти мислиш това, ти мислиш обичаш (мразиш) онова. Ще ми позволите аз да зная по добре какво обичм и какво не мисля. Кажете някоя своя мисъл, разкажете нещо, задайте въпрос, по дяволите как си общувате с приятелите. Това цялото го пиша не с надеждата че ще ви променя, ако разберете че има и такава гледна точка, това е предостатъчно. А псевдонимът ТЪП ми хареса, напомня ми за един стар филм “Любимец 13”, там имаше един “Тъпият от Русе”, а Парцалев беше “Смачканият от Пловдив”.