Драги Лари, Като каза за твоя превод на Хамлетовия ?-с на днешни български условия, та се сетих. Че Бай Ганьовщината е нарицателно, нарицателно е , ама все пак знай, че някои по-модерни трактовки на Алековия емблематичен герой успяват да нюансират поведението му и да изведат две линии на неговото тълкуване. Едната е с превес на доброжелателната и снизходителна ирония към една група хора-прохождащите тогавашни български предприемачи, които се опитват да се впишат в далеч изпреварилия ги западен свят с наивността и простотата на своята непосредсвеност. Те са казано на днешен език прагматици - в противовес на идеалистите от чиито кръг е и самия Алеко. В този смисъл и двете споменати съсловия (макар и на двата полюса в много отношения) решават една и съща задача - приобщаването на България към цивилизования свят. Света, в който високото ниво на художествената дейност и лична образованост и силно развитото производство въз основа на икономическия интерес са просто двете страни на един и същ медал. И докато Вазов в много, да не и във всички свои литературни търсения е все в ролята на догонващ модерните за времето си литературни тенденции, то самия Алеко (а в по-голяма степен и поетите от началото и до към края на 20-те години на века) е вече "нормално" вписан в тях (в този общ световен поток). Венец пък на усилията на условно наречените от нас прагматици може да се счита Д.Димовия Борис от Тютюн. С други думи - за един период от около 50 г. България успява да се приближи и дори да изпревери някои свои съседи по пътя към Европа (пак на модерен език казано). Свършвам до тук за да не стана прекалено отегчителен. Надявам се, че разбираш в каква връзка говорих основно за един период отпреди 100 г. и ще се съгласиш, че това може донякъде да е и отговр на твоя въпрос.