Момчета и момичета, Ако наистина искате в София по улиците да няма бездомни кучета, а тези който са със стопанин да си стоят на каишка, то трябва да се обмисли подяща стратегия за деиствие, да се прецнят наличните ресурси, пари и хора и да се действа по няколко направления едновременно. Какви са изходните условия: 1. Няма нужда да се полемизира със т.нар. “защитници на кучешките права”, с тях е спорено достатъчно и е ясно че не може да се постигне разбирателство, те си знаят своето. Вижте го този дето отглеждал 3 питбула, ами то какво да говориш с него, играели си с децата, интересно какво мислят майките на тези деца за натрапената компания. А пък Бриджит Бардо смята че тровенето на бездомни кучета и тровенето на собсвената ти майка са две еквивалвентни неща, какво да говорим повече. Разбирателство НЯМА да се постигне. 2. Има градска управа, която с бездействието си задълбочава проблема. Дали е синя, корумпирана, червена, пембена, няма какво да се дискутира, ясното е че проблема не се решава. Едни казват че имало злоупотреби други казват че не било така. Нас това не ни интересува, ние искаме да няма кучета и лайна по улиците. Какво може и трябва да се направи: 1. Да се предприемат обмислени, решителни, твърди ДЕЙСТВИЯ, които да имат за цел ескалирането на проблема и поставянато му за непосредствено решаване пред обществото. Нещо (колкото и смешно да звучи), като Априлското Въстание, не решило проблема но го поставило остро на дневен ред. 2. Провежда се “брейнсторминг”, сесия (може и по интернет), където всеки да изложи и да защити една своя идея какви действия да се предприемат които да ни приближат до РЕШАВАНЕТО НА ВЪПРОСА. А въпросът е кучета и лайна по улиците, въпросът не е възпитанието на Б.Б. 3. При обмислянето на тактика основен критерии трябва да бъде price/performance – т. е. безсмислено е да се правят такива неща от които ефекта ще е незабележим или никакъв, например да се пишат молби и прошения. Какви да са действията: 1. Набелязване на подходящ обект за действие. Например известна софииска градинка, завладяна от помияри и от безсъвестни собственици на кучета, които ги пускат без каишка и ги изсират тук там. 2. През нощта най-добре около 3:30 на разсъмване, доброволци разпространяват кебапчета пълни със стрихнин сред местните бездомни кучета. Да се внимава, евентуално кебапчетата да се дават само в устата ка кучето. През това време други доброволци разлепят или забождат с кабърчета надписи по дърветата с някакък приблизителен текст: “Пазете се от отровата, Тази градинка е зона свободна от разпасали се кучета.”. Отрова по земята обаче не бива да се оставя. На сутринта обществеността намира изтровените кучета, а всички кучкари заедно с любимците си минават по съседният тротоат “Страх лозе пази”. Идва телевизия, идва Амадеус Кръстев и други такива тъпанари, ще пошумят ще пошумят и ще си идат. Важното е градинката да се запази като свободна зона, дали ще се повтаря акцията или само ще се слагат нови бележки по видими места, ще се преценява. Важно е и да се вдигне шум. 3. Това може да се повтори и на други места. Една от причините да го пиша това нещо е че едно такова действие може да се извърши и от сам човек. Така шанса за издънки е по малък. Последствията: 1. Смятам че едно такова действие ще притисне силно общинските власти да предприемат нещо най-сетне. 2. Ще даде пример как се решава по същество проблемът и ще окуражи и други хора на които им е писнало, да действат.