смъртта? понякога си представям смъртта като персона, изглеждаща като мъж - гъвкав, чернокос, черноок, с много бели зъби. С чисти ръце с добре оформени нокти и без косми по обратната на дланта страна. Ръце на някой, който не се е занимавал никога с оран и копан. Мъж с чисти, нови черни дрехи с малки златни, сребърни или червени аксесоари. Ароматът, който излъчва той е нещо средно между дъха на пресен сняг и напечена от слънцето туфа пролетни глухарчета, още неразцъфнали съвсем, ако разбираш какво искам да кажа. Обувките му са меки и леки и стъпва елегантно както всичко, което прави. Всичките му движения, искам да кажа. Той е любезен, но не многословен и внушава чувство на непоколебима неизменност. Успокоява и утешава. Знае всичко и може всичко. Не че това има някакво значение. Смъртта не разрушава, само ни прави невидими... Друг път си представям смъртта като нещо, което никой не може да си представи. Прочее, наскоро прочетох някъде прозрението на някой си, който работи гробар - що е животът? Според него животът е болест, предавана по полов път с неизменно летален край. Смъртта, обаче, не е обратното?????