И аз никога не бих се занимавал с ресторант.
Като за начало ме напира яко мисълта да си сложа едни мои си лични правила на работното място.
1.Всичко е една шибана работа,шибан театър в който 8 часа на ден трябва да не влагаш грам чуство и емоция.
2.Без чуства към никой,освен към себе си.
Пълен егоизъм с цел оцеляване.
3.Очите на 10 и устата заключена.
Върху това най-много ще работя.
3-тото правило.
Понежр всеки ти е потенциален враг.
4.Каквото ту дават,това даваш и ти.
Строго и справедливо.
Като за една шибана работа с кофти работодатели.
Например от години и една крона не съм вложил в тази фирма.
Купувам си,нося си..може и двойно да ги давам парите за храна,но ги давам другаде.
5.Никакви работни срещи които не ми се плащат.
Никакви приятели от работата във фейсбук.
Личен живот.Неприкосновен.
Никакви общи партита,без фирмени и новогодишни тържества.
С две думи- Не ме заслужават.
Трябва ама много яко да се напънат .
Иначе и да ми плащар щом не е задължително..фак офф.
Просто..ще разберат че не съм само работен номер или робот.
Има многи неща КОИТО НЕ ЗАВИСЯТ ОТ ТЯХ ,И МОЕТО ВЪТРЕШНО АЗ НЯМА КАК ДА КОНТРОЛИРАТ.
И това като гръм ще им го набия в твърдите норвежки чутури.