В офиса имаме няколко природозащитници, един от които е много хард така да се изразя. Постоянно се мъчи да ни агитира например да слезем от колите и да караме велосипеди. Много мило, но човекът е пълен идеалист, младеж на около 25, без семейство и ангажименти, който не се е сблъсквал истински с трудностите на живота. Аз (и част от женените и с деца колеги) се опитвам да му обясня, че нищо лично, ама ще ми е много трудно с велосипед да закарам жена ми на работа, малкия - на градина, и аз самия - на моята работа, и всичко това - за някакви си 30-40 минути. Освен това няма да отида прашен и вмирисан на пот (лятото), или мокър и кален до ушите (зимата). Все пак на работа отивам. Да не говорим за леките неудобства за колоездача като глутниците кучета, липсата на вело-алеи, както и липсата на вело-паркинги. Човека обаче това си знае - това си бае. Как да му обясниш...

Та така е с повечето природозащитници - живеят си в някакъв измислен от тях полу-утопичен свят, и всячески отказват да влезнат в реалността, камо ли поне малко да я разберат... Нищо лошо, но поне да не пречат на останалите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите