Май не трябва да се хващам на въдицата да доказвам каквото и да е, но все пак:
1. Аз имам р с вкъщи, ама не благодарение на моята заплата. Доста колеги нямат, не могат да си го позволят. Особено, ако говорим за учителско семейство. И сигурно тези колеги изостават от своите ученици, ама нямат друг избор. Между другото и техните деца са ощетени спрямо повечето си връстници.
2. Мъртви души не може да има вече - всичко се вкарва в компютър и няма как едно и също дете да бъде записано на две места едновременно. За отпаднали деца не знам, може и да има ама това не е масова практика. Поне в големите градове. По села и паланки е социален въпрос.
3. За оценяването - има си изисквания, които не измислят учителите ( като очаквани резултати в края на годината например). При проверка на изпитни работи учителите получават приложение с критерии, с помощта на които оформят оценката. Има недомислици, но не измислени от учителите.
4. Учителите нямат нищо общо с ръководствата. Директорът е администратор. който се води работодател( нищо, че не зависи от него заплатата на учителя и е работодател, ама... не съвсем)
5. И това не зависи от учителите, затова отговор нямам. Учителите не назначават. Назначават работодателите (ония, дето не са съвсем работодатели).
Учителите са буфер между напъните на министерството и изискванията на обществото ( като че ли учителите не са от това общество). Във всяка професия има по-добре работещи и такива - между капките. Само че учителската професия е една от най-публичните - в почти всяко семейство има ученик - я дете, я внуче. Всичко се вижда, но според мен некадърните учители са точно толкова, колкото некадърните счетоводители например. Ама професията на счетоводителя не се обсъжда, защото колко от нас имат фирми и прибягват до такива услуги? Или пък адвокатите. Моите уважения ама и сред тях едни печелят дела ( и се занимават със сериозни такива), а други никога ( и се занимават само с бракоразводни).