Мнение от една бивша учителка. Ще говоря за себе лично, не мога да говоря от името на всички.

- Имам компютър вкъщи, компетентна съм по чуждия език, който преподавах. Убедена съм, че мога да науча всеки, който иска да бъде научен.
- Мъртви души има в малките училища, които се борят да оцелеят. В елитните гимназии такова нещо няма.
- Оценяването няма как да бъде обективно, защото нивото в различните училища е много различно. Една шестица в селско училище се равнява на 3 или 4 в елитно такова. (Казвам го, защото имах възможността да работя за кратко и в елитно училище)
- В града (говоря за Пловдив) кадрите никога не се назначават според уменията си, а само благодарение на връзки. Човек без връзки НЯМА ШАНС. Казвам го, защото въпреки отличната си диплома успях без връзки да намеря работа само извън града.

Сега малко по другите въпроси, които публиката смята, че са привилегии за учителите. Работих като учителка 4 години. В различни училища. Трудовият договор се сключва от 15 септември до края на учебната година. Цяло лято бях аут. Общината пести пари от заплати. Да не говорим, че ми се случи да ми прекратят договора и по време на пролетна ваканция. До тук с мита за големите отпуски. Никой не наема млади учители на постоянни договори. Те са само за хората в заварено положение. Или за някакви много ценни специалисти като учителите по испански език, примерно.

Привилегията пари за работно облекло. Да, дават някакви суми, но те са нищо в сравнение с разходите, които съм правила за пътни. Нали се сещате, че като пътувам извън града, никой не ми плаща нито стотинка. Плащам си ги сама. И ако не искам да загубя цял ден в чакане на удобен влак или автобус, си паля колата (която върви с бензин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите