Името ми се пише с "я" , ако нямате нищо напротив. Пълнолетна съм , така че отпадам и от детската категория.

Да. Представям си. Нещо повече- представям си как целите градове, в които лежат болните деца - застават зад тях, заедно с кмета им. Как всеки човек отделя от джоба си за това дете, или праща оригами... или се моли за него... или дори само се опитва да утеши родителите им от смразяващият страх, който е сковал гърба им, и не им дава покой.... от който не могат да се усмихват... от мъката, която ги души...

Преди да кажете нещо против моето писане- знам, че се старая да пиша красиво и да ми звучи добре написаното. Това няма как да е психологически похват , защото не съм изучавала психология.

-----

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите