"кучкарите", които спазват правилата, клонят към НУЛА
?!
Аз не връзвам моята госпожица, защото е малка и безобидна. Но огромната част от кучетата, които срещам по улиците са въразни. В парка повече от половината кучета остават вързани.
Май полюсните неща, които сме видели с теб потвърждават мисълта на Пратчет, че човек вижда това, което си мисли, че вижда. :)
Инак не мога да си представя какво трябва да се случи на детето ми, за да обрека едно живо същество на продължителна агония и смърт и да реша дали един човек или може би едно семейство трябва да е щастлив или да страда. Нямам самочувствие на съдница.
Оше повече ние съдим по някакви си наши крайно субективни критерии за "правилно - неправилно". "Дойде в опасна близост до детето ми." Кой е измерил "опасната близост", на колко метра / сантиметра трябва да дойде кучето, за да преценим близостта като "опасна", кой преценява, че близостта е опасна, какво значение влагаме в "опасна"? Като се изключат малцина мутри, които могат да подкупят всеки съд, едва ли някой човек би поел било то моралната или съдебна отговорност да пусне на свобода кучето си, което би поставило в реална опасност дете.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...