Хайде сега да не се обиждаме на цвят на косите иначе всички сме "копелета на комунизма", а страданието ни се дължи на диктатурата на чиновниците и на тяхната трагична злоупотреба. На фона на приспаното общество съществува огромна армада от безименни чиновници, която непрекъснато употребява присъствието си във властта. А ние за пореден път търпеливо изчакваме поредният рунд, и се изтегляме от полесражението, забравяйки че сме граждани. Осъзнато или не си намираме по едно убежище, където да се скатаем, да се охладим от напрежението. Защото всеки ден сме в една парализа на общество, което много трудно съществува. Всичко преминава през портфейлите? Докога...

Човек, който е грешил много, винаги бива умен.