"...покажи ми един българин, който ще се задоволи с хлебец и лучец и вятър и тинтири минтири...."

Ами ти самият... Що не остана там Това е то, славянска душа, шило в торба не стои, пък и "...към това прибави, че успях да се "освободя от системата" Да оставим младите, които им е присъщо да си докажат, че могат да се включат в системата, в печелившата система... Жалко, че предпочитат да не си губят времето с промени на Изток, а бързат за системата...

А в постинга ми ставаше въпрос за асоциация към вашите мисли по отношение на щастието, както го е разбрал Св. Скромни. Ето, по това сте различни, ти си щастливец - просто оптимист, а той се чувства нещастен (да ме извинява), сега, като стане на твоите години не се знае... И защо? Защото го държи системата и мотивът му вече не е толкова младостта и желанието да успееш (с материален израз), да се докажеш, а защото има дълг към децата и бъхтането е неотменно... И усеща кратките мигове на свобода толкова сладостни и ценни... Но пропуска това, което си имал ти, бъдещите спомени от пътешествията по света, срещите със света... Няма как, това е системата, даваща и вземаща... А бъхтащи има и у нас, в БГ... Не се отличават много повече от Св.скромни по отношение на "скъпо" струващите им щастливи мигове... Като си помислиш за какво пък толкова бъхтане, за да се почувстваш нормален с нормалните.... Разликата е, че тук, у нас, и да се скъсаш от бъхтане, не можеш да бъдеш капризен и изискващ към отделните детайли на системата, защото си малцинство и няма работеща система. И затова може би младите предпочитат работещата система на запад, може и да ги ограбва с по нещо, но също дава, усеща се някакъв динамичен баланс.