С описанието на живота на двамата - Джон и Джак, ти си описал мечтите на повечето хора по света. Ако можеше да са на мястото на Джон - хубаво. Ако не може, поне да бъдат на мястото на Джак.

Спомням си, преди още да бягам за Америка, дописките на Лиляна Стефанова от пътуването й с групата на Филип Кутев. Правиха турне в САЩ. Когато бяха в Детроит, тя се обажда на своя далечна братовчедка и си урежда среща, да се видят. Братовчедката пристига на срещата със съвсем нов Форд. Лиляна после описваше, в тон с тогавашната пропаганда, колко зле била братовчедка й. Работила като обикновена секретарка в заводите на Форд и си купила новата кола на изплащане. Откъде идва заключението че била зле? Ами, защото вече три месеца изплащала колата и още не била изплатила и едно от четирите колела на колата. И ние всички усетихме колко била зле ГОСПОЖИЦАТА, защото била толкова млада, че дори още не била женена. Представи си!!! Ама толкова е била зле, че няма накъде повече!!!

По това време, съвсем нов Форд Мустанг струваще $2,400 (справка витрините на САЩ посолството в София тогава). Колата можеше да бъде видяна на "живо" и в България, защото от държавна сигурност бяха купили точно такава една кола на Боян Радев. Тъкмо беше станал световен шампион по борба. А той - уж аматьор, ама се водеше на ведомост към вътершно министерство. Бяха му дали и офицерско звание някакво.

Та, да се върнем на темата, колко зле бил Джак, щото Джон няма за какво да го дискутираме. Той си е добре и не се оплаква.
До колкото разбирам, Джак се чувства зле главно защото направил бил грешка с купуването на къща, так където била. Някои хора правят грешки и влизат в затвора, но нашият случай далеч не е такъв. Грешките се отразяват зле. Здравето може да бъде засегнато, може и не, но със сигурност се отразяват на банковата сметка и смъди. Значи, с цената на пари, грешката може да бъде поправена. Джак ще се върне малко назад във финансиите си и ще внимава същата грешка да не се повтаря. Дай Боже на бедните хора по света, на Джак проблемите да имат.

Ще си позволя да те цитирам казвайки, че такава грешка се допуска от ИМАНЕ. Мислиш ли, че Бил Гейтс няма проблеми? И той има проблеми, но вероятно от друго естество. И със сигурност, ако допусне грешка, ще му струва много по-скъпо. Такъв е живота на имащите.
Живота на нямащите, откъм проблеми, не е по-различен. И те ги имат, но техните проблеми струват по-малко пари. Винаги ще предпочета проблемите на богатия от колкото проблемите на бедния. Допускам - те също. Затова не се чуди, че едва ли някой ще нададе състрадателно ухо към проблемите на Джак. Вероятно дори ще си ги пожелаят с "проблемите да му имам".

"Като интересна статистика: от хората с които обменям размисли по живота, говоря сериозни разговори, ти си единствения извън САЩ - и ти си единствения оптимист. Като за статистиката подбирам хора с подобна професия и парични възможности. С другите живеещи тук, къде аз, къде те са по-оптимисти или песимисти, но никой не може и да се доближи до твоя оптимизъм.
Причината за това, поне на теб трябваше да ти е ясна. Гледам проблемите на хората наоколо и ги сравнявам с проблемите на хората в Америка. Как няма да бъда върл американски оптимист?
Даже когато живях в САЩ, никога не забравях от къде бях тръгнал и на какъв огън щеше да ми се пече гъза ако не бях избягал. И оптимистичните вълнИ започват да ме обливат.

Сега малко странична информация, която все пак има някаква връзка с темата.
През седемдесетте години, запознах се с българско семейство, живеещо в Clear Lake, от ляво на пътя като се отива към Галвестон. Откъм страната на НАСА. Имаха едно дете и си бяха купили кондоминиум на брега на залива. Между къщата им и водата не помня дали имаше бетонна пътека или граничеше направо с водата. Това ми се губи, щото отдавна беше а когато съм им ходил на гости, все е било по тъмотията. Въпросното семейство бяха заможни хора. Съпругът, тъкмо си беше продал бизнесите в Ню-Джърси и беше решил да се премести в Тексас. Беше решил повече да не работи и да го ударят на кеф. Също, според неговите думи, багажа им беше дошъл по суша а те бяха доплували със собствена яхта.

Явно, много му се е искало така да бъде и се вживяваше в разказите си, но после, като се разбра че ще ставаме по-близки призна, че идването им с яхтата беше измислица. Яхтата я имаше, но я беше купил от локален дилър. Кондоминиума (къща на два етажа, но залепена за други къщи) го бяха избирали да има марина (паркинг за лодки и яхти). Не знам кой му беше закарал яхтата до марината. Тепърва трябваше да вади книжка за правоуправление. На кратко, разбра че е направил грешка. Както с кондоминиума (по причините на Джак), така и с купуването на яхтата. Мина - не мина година и ги продаде. Първо яхтата, после и къщата. Преместиха се да живеят близо до нас. Сравинтелно. Този път, самостоятелна къща на два етажа. За допълнително $20,000, направи и басейн в задния двор.

Момичето им, малко разюздано падна и се уплашиха да не пропадне съвсем. С лоши другарчета се беше събрало (все от богати семейства). Моят човек, сетил се да сложи подслушвателно устройство на телефона си, без момичето да знае и му се беше изправила косата. Бяха в паника. Посъветвах ги да я изпратят на пълен пансион в Швейцария. Там, на такива, слагат им усмирителни ризи, фигуративно казано. Бях чел за тия пансиони някъде и споделих прочетеното. Те се заинтересуваха и като започнаха да пристигат проспектите, ококориха ни се очите. Пансионите - от хубав по-хубав. Всичките отдалечени от населени места. Значи всичко е под пълен контрол. Гледахме учебните програми. Сериозна работа. Пеене, рисуване, музика или гимнастика - частни учители. Цените варираха от $20,000 на година най-евтиния и стигаха до близо $200,000 за най-скъпия. И двамата се опулихме на скъпите цени. По-евтините бяха разбираеме. Аз и преди това имах представа, че хората по света са подредени в слоеве, но тогава границата между слоевете ясно я видях.

Те се навиха и избраха за момичето подходящ в тяхните представи пансион. Някъде за към $40,000 годишно. Както бях споменал, момичето не беше много у ред и вместо да оцени какво родителите му правят за него, взе да ги обвинява, че не го били искали и затова го разкарали от къщи. Ходиха два пъти в тази година до Швейцария да я видят, но то едва изтрая до края на годината и взе да се тръшка и да създава проблеми. Принудиха се да си я вземат обратно. Върна се още по-нахакано. Не знам дали завърши гимназия и се ожени. Това вече става в Калифорния. Бяха се преместили и от Тексас. Уж бяха дошли да го ударят на живот, но още първата година пича отвори бизнес. След около пет години работа (това дето щеше да бъде живот) в бизнеса, направи същото каквото е направил в Ню-Джърси. Продаде го и се премести. Там, няколко години по-късно, жена му иска развод, момичето му се ожени и семейството се разпърдя.

Та, ето ти и друг пример на още проблеми, но няма да ги мисля. Когато проблемите са от имане, никой не им е виновен и не мога да седна да ги мисля или съжалявам. Те са си ги създали, те да си ги решават.

"Пак да кажа, Сър Оптимист, гледната точка зависи от много неща. Наличието на деца усложнява гледната точка защото всяко нещо го съпоставя с допълнителни (обикновено скрити от погледа) фактори. И реакцията към нагледните фактори е повлияна, пък и изцяло надвита, от реакцията към невидимите."
Абсолютно си прав. Затова в едно от предишните си писания бях ти писал че "Ти обаче се заглеждаш в провалите, аз - в успехите. Това става по разбираеми причини, за което нито ти, нито аз носиме вина."
Не ти умаловажавам проблемите, само предлагам и друга гледна точка, колкото за баланс да има.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш